Малкаса Пойнт

— В полицията ли?

— Исках да разбера какво е станало с Дан. Реших, че има неща, които… трябва да знаем.

Вътре в Тайлър оловната буца нарасна.

— И? — промълви тя.

— Не разбрах кой знае какво. Бил е убит там, вътре, в къщата. Не знаят кой е извършил злодеянието. Пристигнала сестра му от Сакраменто и се погрижила за тялото.

— Роберта. Тя е счетоводителка. Веднъж вечеряхме заедно. Много приятна жена.

Ейб пусна ръката й. Прегърна я и я придърпа към себе си.

— Ужасно съжалявам за всичко това.

— Поне… родителите му не са живи. За тях би било ужасно. Не е бил женен, така ли?

— Не попитах. Предположих, че не, след като сестра му…

— Вероятно не! Господи, колко е абсурдно. Вчера моята най-голяма тревога бе, че може да се е оженил. А днес се притеснявах, че може и да не е. А през цялото време той е лежал мъртъв в онази къща и всички са го зяпали.

— Това не е той, Тайлър.

— Да, зная. Непрекъснато си го повтарям. Господи, човек не би си и помислил, че имат право да излагат някого ей така на показ.

— Мадам Тюсо13 го прави от двеста години.

— Това не означава, че е редно.

— Да, не означава — съгласи се Ейб.

— Сигурно е нужно съдебно решение, за да се махне оттам.

Пътеката извиваше по склона. Тайлър видя Нора и Джек до ръба на водата. Имаше големи островърхи вълни. При прибоя стоеше жена и държеше за ръка дете, което се учеше да ходи. Един мъж тичаше по плажа, а пред него подскачаше и заставаше на задните си крака ловджийско куче. Младеж и момиче бяха легнали прегърнати в подножието на склона. Тайлър усети, че Ейб я гали. Тя пое дълбоко от свежия и остър въздух.

— Кога заминаваш? — попита.

— Няма закъде да бързам.

— Днес ли? Днес ли заминавате?

— Зависи.

— От какво зависи?

— От теб.

Тя спря. Ейб се обърна към нея и пусна кърпите на земята. Погледна я в очите, а ръцете му се плъзнаха по раменете й. Прегърна я.

— Ще остана още една нощ — каза тя, — ако останеш и ти.

Той леко се усмихна.

— Мислиш ли, че Нора ще има нещо против?

— Сигурно се шегуваш!

Придърпа нежно Тайлър към себе си. С една ръка галеше косата й, а с другата докосваше гърба й. Тя го прегърна силно. Тялото му бе топло, гладко и твърдо, и тя си спомни как го бе прегърнала тази сутрин, и как бе почувствала ръцете му върху гърдите си. Сякаш беше толкова отдавна. Дан е присъствал в стаята с тях като ангел хранител. „Ако ще те загубя заради този мъж — бе казал Ейб, — по-добре е да не отивам по-далече. Достатъчно силно те желая.“ Споменът за думите му накара сърцето на Тайлър да затупти силно. През тялото й премина вълна на чувство за вина и за да го отблъсне, прегърна Ейб още по-силно. Въпреки че галеше косата и гърба й, Тайлър почувства нарастващата му твърдост.