Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
Тя дръпна шнура. Предната част на завесите се отвори.
Момчето лежеше с лице към пода. Ризата му бе махната от гърба, а вратът — премазан.
Мъжът, проснат зад него, беше разчленен. Откъснатата му ръка лежеше върху бедрото.
На пода между тях се виждаше още един мъж с разкъсана кафява полицейска униформа. Гърлото му бе прегризано. Тайлър се вгледа в измъченото лице и премигна в тъмния коридор. Вкочаненото тяло излъчваше едва доловим син ореол. Ушите й пищяха. Сред писъка долови гласа на Маги, която обясняваше:
— Полицейският патрул на име Дан Дженсън, правейки своята обиколка…
— Тайлър? Тайлър? — беше гласът на Ейб.
Тя отвори очи. Седеше на пода. Някой я държеше отзад. Главата й беше между коленете. Виеше й се свят и й се гадеше. Хората шептяха. Вдигна глава и видя Нора, коленичила до нея. Нора я стисна за ръката. Не усети нищо. Беше безчувствена, сякаш й бяха ударили инжекция с упойка.
— Успокой се — каза Ейб. Това беше той, който я стискаше за раменете. — Хайде да те изведем оттук.
Ръцете му се плъзнаха под мишниците й. Повдигна я. Тайлър хвърли последен поглед към тялото на Дан, преди Ейб да я извърне. Не, не неговото тяло, а восъчна фигура, но все пак на Дан.
Силните ръце на Ейб я водеха към стълбите.
— Добре съм — промълви тя, клатейки глава.
Той я държеше изправена и леко я отпусна, но продължи да върви зад нея, готов да я хване, ако отново припадне.
— Добре съм — повтори тя.
Той мина до нея и я хвана за рамото.
— Съжалявам — каза Ейб.
Гледаше тъжно и разтревожено.
— Аз… — тя се обърна.
Нора и Джек стояха до Ейб. По коридора няколко души от посетителите я гледаха облещено.
— Не трябваше да идваме — каза Нора. На лицето й бе изписана мъка. — Тайлър, съжалявам. Не трябваше да те карам… Господи, кой би си помислил…?
Брадичката й затрепери. Очите й се напълниха със сълзи. Тайлър стисна ръката й. Бе студена и влажна. След това потърка челото си.
— Искам да се махна оттук — успя да каже тя.
Помисли си, че ще повърне.
Тръгна по стълбите. Ейб продължи да я подкрепя.
— Побързай — каза тя.
Когато й оставаха четири стъпала до края на стълбите, Тайлър се освободи от ръката му и изтича навън. Спусна се през преддверието, мина покрай свирепата препарирана маймуна и отвори вратата. Ярката светлина я заслепи. Верандата вонеше на гнило дърво. Тя се хвана за парапета, наведе се над него и повърна върху кафявата трева.
— Някои хора не могат да го понесат — каза Маги. — Често имаме такива. Повечето отпадат от обиколката по пътя. Но съм имала много случаи, когато припадат върху мен. При това невинаги жени. Виждала съм едри и яки мъже да се катурват, сякаш повалени със секира — тя се ухили. — Просто си помислете, че получавате допълнително забавление за парите си.
Затвори завесите.
— Това е краят на нашата обиколка.
Гормън отстъпи, за да й направи път, и тръгна непосредствено зад нея. Тя подхвърли през рамо:
— Не забравяйте да се отбиете в нашия сувенирен магазин на долния етаж. Там можете да си купите илюстрирана книжка за историята на „Къщата на Звяра“ и да си изберете сувенири.
В края на стълбите тя посочи с бастуна наляво.
— По този коридор.
Гормън погледна в указаната посока и видя дървена табела с надпис „Сувенири“, която сочеше към една отворена врата. Поколеба се. Маги изкуцука навън. Няколко посетители отминаха. Възнамеряваше да посети сувенирния магазин, но не искаше да изпуска Тайлър и останалите.
Едно интервю с Тайлър би било великолепно. „Къщата на Звяра“ не е за плахите. Тази млада дама всъщност припадна…
Пристъпи към прага. Тайлър с тримата си приятели си отиваше — вече отминаваше будката за билети. Ще я настигне в мотела.
Влезе в сувенирния магазин и със смътно облекчение видя, че вътре има и други посетители. Зад щанда седеше недодяланият, мрачен на вид мъж, който провери билетите и представи Маги. Мъжът чукна поредната сметка на касовия апарат, а Гормън бръкна в джоба и изключи касетофона.