Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- С майка ми избягваме темата. Но преди четири години на село попаднах на една пощенска картичка, която й бе изпратил от Пуерто Рико. Това е последната следа, с която разполагам.
Данглар си записа нещо на лист хартия.
- Пълното му име? - попита той.
- Рафаел феликс Франк Адамсберг.
- Рождена дата, място на раждане, родители, образование, интереси?
Адамсберг му даде исканите данни.
- Ще го направите ли, Данглар? Ще го потърсите ли?
- Да - изръмжа Данглар, който се ядосваше, че е погребал Рафаел преждевременно. - Поне ще опитам. Но с работата, която се е натрупала, имаме други приоритети.
- Вече става спешно. Реката отнесе дигите, нали ви казах.
- Има и други спешни неща - промърмори капитанът. - Освен това сме събота.
Комисарят откри Ретанкур при отново блокиралата копирна машина, която тя се опитваше да поправи по своя си начин. Уведоми я за мисията им и за часа на отлитането. Заповедта на Брезийон все пак я озадачи. Тя разпусна късата си конска опашка и отново я върза с машинален жест, колкото да спре за малко времето, да размисли. Значи и тя можеше да бъде изненадана.
194
- Не разбирам - каза тя. - Какво става?
- Не знам, Ретанкур, но заминаваме. Там имат нужда от очите ми. Съжалявам, че дивизионният ви на-тресе тази задача. Да ме охранявате - уточни той.
Половин час преди отлитането Адамсберг седеше в залата на заминаващите, мълчаливо настанен до своя рус и солиден лейтенант, когато видя да се появява Данглар в компанията на двама охранители от летището. Капитанът имаше уморен вид и дишаше тежко. Явно бе тичал. Адамсберг за нищо на света не би повярвал, че това е възможно.
- Тези момчета щяха да ме побъркат - каза той, като посочи пазителите си. - Не искаха да ме пуснат. Ето - добави той, като подаде на Адамсберг един плик.
- И на добър час.
Адамсберг дори не успя да му благодари - пазачите незабавно го отведоха. Разгледа кафявия плик в ръката си.
- Няма ли да го отворите? - попита Ретанкур. -Изглежда спешно.
- Спешно е. Но се колебая.
С несигурна ръка Адамсберг отвори плика. Вътре имаше един адрес в Детройт и една професия - шофьор на такси. Данглар бе добавил и снимка, свалена от сайт с портретисти. Комисарят се вгледа в лицето, което не бе виждал от трийсет години.
- Това вие ли сте? - попита Ретанкур.
- Брат ми - тихо отвърна Адамсберг.
Който все така приличаше на него. Адрес, професия, снимка. Данглар беше свръхнадарен издирван на изчезнали лица, но сигурно бе работил като вол; за да постигне този резултат за по-малко от седем часа. Адамсберг потръпна и затвори плика.
195
XXXI
Въпреки на пръв поглед сърдечното посрещане на летището в Монреал, където го чакаха Портланс и филип-Огюст, Адамсберг имаше чувството, че е под арест. Отправиха се към моргата в Отава въпреки късния час за двамата французи - бе минало полунощ. В началото Адамсберг се опита да измъкне информация от двамата си канадски колеги, които отговаряха уклончиво и се държаха като анонимни шофьори. Задължение за дискретност, нямаше смисъл да настоява. Адамсберг направи знак на Ретанкур, че се отказва, и използва случая да поспи. Събудиха ги в Отава -беше минало два часът.
Главният суперинтендант ги поздрави по-топло, здраво разтърси ръцете им и благодари на Адамсберг, че е приел да дойде.
- Нямах избор - отвърна Адамсберг. - Виж, Орел, капнали сме. Твоят труп не може ли да изчака до утре?
- Съжалявам, след туй ще ви заведат в хотела. Но семейството бърза да прибере тялото. Колкото по-рано го видиш, толкоз по-добре.
Адамсберг видя как погледът на суперинтенданта избягваше неговия - знак, че Лалиберте очевидно лъжеше. Дали смяташе да използва умората му? Стара полицейска хитрост, която комисарят прилагаше по отношение на някои заподозрени, но не и на колеги.
- Тогава дай да пием по едно редовно. Силно.
С гигантски чаши в ръце Адамсберг и Ретанкур последваха домакина си до залата с камерите, където дремеше дежурният лекар.
- Не ни карай да чакаме, Ренал - нареди Лалиберте на лекаря, - те са уморени.
196
Ренал заповдига синия чаршаф, с който бе покрита жертвата.
- Стоп - отсече Лалиберте, когато чаршафът стигна до раменете. - Достатъчно. Ела да чекнеш, Адамсберг.
Адамсберг се наведе над тялото на съвсем млада
жена и присви очи.
- Мамка му! - прошепна той.
- Изненадва ли те туй? - попита Лалиберте със замръзнала усмивка.
Адамсберг внезапно се видя в моргата в околностите на Страсбург, пред тялото на Елизабет Уинд. Три подредени в една линия дупки се открояваха върху стомаха на младата жена. Тук, на десет хиляди километра от територията на Тризъбеца.