Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
184
друго. Обаче насекомото трептеше с крилца. За да му досажда или по друга причина?
От забравените часове не му бе останал образ, само едно усещане. При това, осмели се той да го формулира, усещане за насилие. Вероятно свързано с клона, в който се бе ударил. Но нима можеше да се сърди на клон, който за разлика от него не бе погълнал нито капка? На пасивен и трезвен враг? Можеше ли да каже, че клонът е проявил насилие спрямо него? Или обратното?
Вместо да се върне в кабинета си, Адамсберг седна на ръба на масата на Данглар и хвърли празната си
чаша в кошчето.
- Данглар, в тялото ми е заседнало насекомо.
- Да? - предпазливо рече Данглар.
- Онази неделя, двайсет и шести октомври - бавно продължи Адамсберг, - когато ми казахте, че съм „завършен глупак, господин комисар“, спомняте ли си?
Капитанът кимна и се приготви за разправия. Адамсберг явно възнамеряваше да изпразни торбата със заяжданията, както казваха в Канадската кралска жандармерия, а торбата бе тежка. Но това, което чу, не бе в очакваната посока. Както обикновено, комисарят го изненадваше,
- Същата вечер се ударих в един клон на пътеката. Силен удар, зашеметяващ. Знаете това.
Данглар отново кимна. Цицината на челото все още се виждаше, намазана с жълтата помада на Жинет.
- Това, което не знаете, е, че след нашия разговор отидох право в „Шлюза“ с намерението да се напия. Което успешно направих, преди бдителният барман да ме изхвърли. Дрънках нещо за баба ми и на него му писна.
Данглар дискретно продължи да кима, без да раз-бира какво иска да каже Адамсберг.
-- Когато тръгнах по пътеката, се блъсках в дърветата, затова не успях да избегна клона.
185
- Разбирам.
- Това, което също не знаете, е, че в момента на удара беше единайсет часът вечерта, не по-късно. Бях почти на средата на пътя, вероятно недалеч от обекта. Там, където засаждат млади кленове.
- Ясно - каза Данглар, който така и не бе пожелал да мине по този див и неравен път.
- Когато се събудих, бях стигнал до края на пътеката. Довлякох се до сградата, в която бях настанен. Казах на пазача, че съм се бил с една банда.
- Какво ви смущава? Напиването ли?
Адамсберг бавно поклати глава.
- Това, което не знаете, е, че между клона и събуждането ми бяха изтекли два часа и половина. Разбрах това от пазача. Два часа и половина за разстояние, което обикновено изминавам за половин час.
- Ясно - обобщи Данглар с все така неутрален тон. - Да кажем, че извървяването му е било трудно.
Адамсберг се наведе към него и изрече отсечено:
- И не ми е оставило и най-бегъл спомен. Нищо. Никакъв образ, никакъв звук Два часа и половина по пътеката, без да знам нищо по въпроса. Черна дупка. А беше дванайсет градуса под нулата. Би трябвало да замръзна.
- Ударът - предположи Данглар, - клонът.
- Нямам мозъчна травма. Жинет провери.
- Алкохолът? - тихо подхвана капитанът.
- Естествено. Нали затова съм дошъл при вас.
Почувствал се в свои води и доволен, че ще избегне
сблъсъка, Данглар изправи рамене.
- Какво бяхте пили? Спомняте ли си?
- Спомням си всичко до клона. Три уискита, четири чаши вино и чаша коняк.
- Питиетата си ги бива, дозите също са прилични, но съм имал и по-тежки случаи. Вашият организъм обаче не е свикнал и това трябва да се има предвид. Какви бяха симптомите вечерта и на другия ден?
186
- Нямах крака. След клона и до края. Глава, стегната в менгеме, повръщане, разбъркан стомах, всякакви световъртежи.
Капитанът направи гримаса.
- Какво ви безпокои, Данглар?
- Трябва да имаме предвид цицината. Никога не съм бил и натряскан, и зашеметен. Но с удара по челото и последвалия припадък алкохолната амнезия не е изключена. Напълно е възможно да сте вървели напред-назад по тази пътека два часа.
- И половина - уточни Адамсберг. - Сигурно съм вървял. Само че, когато се свестих, пак бях на земята.
- Вървял, падал, ставал. Малко ли такива пияници
сме събирали?
- Знам, Данглар. И все пак нещо ме притеснява.
- Разбираемо е. Дори и на мен тези губещи се часове никога не са ми били приятни. А Бог знае, че съм им свикнал. После все питам приятелчетата какво съм говорил и правил. Но когато съм бил сам, като вас онази вечер, и е нямало кой да ме информира, дълго време ми е било чоглаво.
- Наистина ли?
- Наистина. Усещането, че си пропуснал няколко стъпала от живота си. Чувстваш се ограбен, окраден.