Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Солидно настанена в дъното на помещението, Ретанкур изглеждаше съвсем свежа.
- Преди това малко ще му побъбрим - заяви Лалиберте с лека усмивка. - Да идем в офиса.
- Да му се не знае, Орел, три часът сутринта е.
- Девет часа местно време. Няма да те държа дълго. Можем да освободим лейтенанта, ако искаш.
- Не - внезапно отсече Адамсберг. - Тя остава с мен.
200
Лалиберте царствено седеше в креслото си, а от двете му страни стояха прави двама от инспекторите му. Адамсберг познаваше тази триъгълна конфигурация, предназначена да впечатли заподозрения. Нямаше време да размисли над смайващия факт, че Ноела е била убита в Квебек с тризъбец. Налагаше се да се съсредоточи върху двусмисленото поведение на Лалиберте, което сочеше, че той вероятно знаеше за връзката му с девойката. Но и това не бе сигурно. Играта щеше да е трудна. Трябваше много да внимава какво отговаря на суперинтенданта. Това, че бе преспал с Ноела, нямаше нищо общо с убийството, така че за момента се налагаше да го забрави. И да се подготви за всяка евентуалност, разчитайки на силата на своята пасивност - най-сигурната крепостна стена на вътрешната му цитадела.
- Кажи на хората ти да седнат, Орел. Ясна ми е системата и ми е неприятна. Ти май забравяш, че и аз съм ченге.
Лалиберте направи знак на Портланс и филип-Огюст да се отдръпнат. Те бяха извадили бележници и се готвеха да записват.
- Това разпит ли е? - попита Адамсберг, като се обърна към инспекторите. - Или сътрудничество?
- Не ми се движи по нерва, Адамсберг. Пишем, за да не забравим, това е туй.
- И ти не ми се движи, Орел. Не съм спал от двайсет и два часа и ти го знаеш. Писмото - добави той. -Покажи ми писмото.
- Ще ти го прочета - каза Лалиберте и разтвори една дебела зелена папка. - „Убийство Кордел. Виж комисар Ж.-Б. Адамсберг, Париж, Криминална бригада. Лично го е извършил.“
- Тенденциозно - изкоментира Адамсберг. - Затова ли се държиш като прасе? В Париж си казал, че случаят бил мой. А тук като че ли мислиш, че жената е била моя.
201
- Не ми пиши каквото не съм казал.
- А ти не се дръж с мен, сякаш съм някой глупак. Покажи ми писмото.
- Искаш да провериш?
- Именно.
На листа нямаше нито дума повече. Текстът бе напечатан на обикновен принтер.
- Снел си отпечатъците, предполагам?
- Няма такива.
- Кога го получи?
- Когато трупът изплува.
- Откъде?
- От езерото, в което я бяха хвърлили. Беше се заклещила в леда. Спомняш ли си какъв студ сви миналата седмица? Тялото си останало там, докато не се размрази, и така го намерихме в сряда. 11исмото дойде на другата сутрин.
- Значи е убита, преди езерото да замръзне.
- Не. Убиецът е разбил дупка в леда и я е пъхнал вътре заедно с двайсетина камъни. Ледът се е затворил през нощта, като капак.
- Откъде знаеш?
- Ноела Кордел си е купила нов колан същия ден и го е носила. Знаем къде е вечеряла и какво. Нали разбираш, че при този студ съдържанието на стомаха си е останало като ново. Така че сега знаем датата и часа на убийството. Не се заяждай за туй, да ти припомня, че тук сме все специалисти.
- Не те ли смущава това анонимно писмо, което пристига на другия ден? След като новината за убийството се е появила в печата?
- Не ме. Много такива получаваме. Хората не обичат да си имат работа лично с ченгета.
- И нищо чудно.
Изражението на Лалиберте леко се промени. Супе-ринтендантът беше ловък играч, но Адамсберг уме-
202
еше да различава вариациите в погледите по-бързо от детектора на Канадската кралска жандармерия. Лалиберте минаваше в нападение. Адамсберг още по-флегматично скръсти ръце и се облегна назад.
- Ноела Кордел е убита вечерта на двайсет и шести октомври - спокойно каза Лалиберте. - Между двайсет и два и трийсет и двайсет и три и трийсет.
Прекрасно, ако може така да се каже. За последен път бе видял Ноела в петък вечерта, на 24-ти, когато бе избягал през прозореца.
- Часът не може ли да се определи по-точно?
- Не. Вечеряла е към деветнайсет и трийсет и храната е била почти смляна.
- В кое езеро са я намерили? Далеч от тук ли?
- Ще продължим утре - внезапно реши Лалиберте и стана. - Иначе ще вземеш да дрънкаш за квебек-ските ченгета, че били гадняри. Имах вкус да ти разправя, затуй. Резервирали сме ви две стаи в хотел „Бре-бьоф“ в парка „Гатино“. Туй става ли?
- Бребьоф име на човек ли е?
- Да, на един французин, упорит като муле, дето ирокезите го излапали, понеже им проповядвал разни лъжи. Ще ви вземем в четиринайсет часа, та да си починете.
Отново станал любезен, Лалиберте подаде ръка на Адамсберг.
- И ще ми я разкажеш от конец до игла оная история с тризъбата вила.