Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Красиви момичета
Красиви момичета - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Красиви момичета

Электронная книга - «Красиви момичета». Краткое содержание книги:

Деветнайсетгодишната Джулия Каръл изчезва безследно и това съсипва семейството ѝ. Родителите ѝ се развеждат, а сестрите ѝ спират да си говорят. Сега, четвърт век по-късно, изчезва друго момиче, а съпругът на Клеър — най-малката дъщеря на семейство Каръл — е убит по време на нелеп инцидент. Клеър е убедена, че двата случая са свързани, но единственият човек, към когото може да се обърне за помощ, е Лидия — сестрата, която не е виждала от 20 години. Какво е общото между изчезването на една тийнейджърка и убийството на мъж на средна възраст? Двете сестри решават да потърсят отговор в миналото. И когато се заравят в него, попадат на тайни. Тайни, които са разрушили семейството им… и неочакван шанс за изкупление и отмъщение. Красиви момичета е завладяващ и смразяващ психотрилър, в който изразът „нещата не са такива, каквито изглеждат“ добива нови измерения. През октомври 2015 романът е обявен от Амазон за „книга на месеца“, а Лий Чайлд го харесва толкова много, че го нарича „книга на годината“.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 172
Перейти на страницу:

Не че Клеър преливаше от живот. Хладилникът бе пълен с неотворени бутилки вино. Единствената храна беше половин кутия с яйца, чийто срок на годност изтичаше подир два дни. Лидия намери пресен хляб в един от килерите за провизии. В кухнята имаше кафемашина, която разпозна само поради етикета с надпис КАФЕМАШИНА, последван вероятно от датата на монтиране.

Ламинираната инструкция за употреба до нея определено беше дело на Пол. Лидия знаеше, че сестра ѝ не би се занимавала с нещо толкова досадно и глупаво. Натисна няколко копчета, докато машината се включи. Сложи чаша под чучура и изчака да се напълни.

— Разгадала си я — каза Клеър, беше облякла светлосиня риза и избелели дънки. Косата ѝ бе сресана назад, за да изсъхне. За първи път, откакто бе дошла, Лидия видя жена, която приличаше на сестра ѝ.

Подаде ѝ чашата с кафе.

— Изпий го. Ще ти помогне да изтрезнееш.

Клеър седна зад барплота. Задуха димящата течност да я охлади. Столовете бяха от бяла кожа и лъскав хром, с ниски облегалки, в тон с дивана и столовете в дневната, която бе отворена към кухнята. Една от стените беше изцяло от стъкло и през нея се виждаше задният двор и басейн, като че ли издълбан в огромна бяла мраморна плоча, който служеше за украса в средата на голия пейзаж.

Никоя част от тази къща не изглеждаше приветлива. Студената, пресметлива ръка на Пол прозираше зад всеки избор. Бетоненият под в антрето беше полиран до такава степен, че напомняше тъмно огледало като това в „Снежанка“. Спираловидното стълбище приличаше на задника на робот. Безкрайните бели стени караха Лидия да се чувства, сякаш бе хваната в капана на усмирителна риза. Колкото по-скоро се махнеше от тук, толкова по-добре.

Тя извади един тиган от шкафа под плоскостта за готвене. Сложи малко олио и две филии хляб.

— Яйчен хляб ли ще ми правиш? — попита Клеър.

Лидия се пребори с машиналната си усмивка, понеже сестра ѝ звучеше така, както на тринайсет. С яйчения хляб Лидия бе намерила начин да се отърве от разбиването на яйца. Просто слагаше всичко в тигана и го пържеше, докато стане готово.

— В пробация съм, защото нападнах някого — подхвърли Клеър.

Лидия едва не изтърва кутията с яйцата.

— Не бива да го наричаме нападение, но то си беше точно такова. — Тя повъртя чашата с кафе в ръцете си. — Алисън Хендриксън. Партньорката ми на тенис по двойки. Загрявахме преди играта. Разправяше, че се чувствала като оцеляла от Холокоста, понеже най-малкото ѝ дете постъпвало в колеж и най-накрая щяла да бъде свободна.

Лидия чукна две яйца и ги пусна в тигана. Вече мразеше тази кучка.

— После Алисън започна да ми разказва за някаква нейна приятелка, чиято дъщеря отишла в колеж миналата година. — Клеър остави чашата. — Умно момиче, винаги изкарвало добри оценки. В колежа обаче полудяло — взело да се чука с всички, да пропуска лекции, да пие прекалено много, все добре познатите глупави неща, които правят децата.

Лидия използва шпатула, за да размърда яйцата около хляба. Тези глупави неща ѝ бяха до болка познати.

— Една вечер момичето отишло на купон. Някой сложил руфи32 в питието ѝ. На следващата сутрин се събудила гола в мазето на къщата, в която било партито, цялата пребита и насинена, но успяла да се добере до общежитието, където съквартирантката ѝ показала видео в Ютюб с нея.

Лидия се вцепени. Кошмарите, които беше имала за Дий и ходенето ѝ в колежа, бяха все вариации на тази тема.

— Момчетата в къщата снимали всичко. Било си е групово изнасилване. Алисън знаеше подробностите, тъй като явно нямаше човек в кампуса, който да не бе гледал филма. След което ме попита: „Можеш ли да повярваш?“. Аз казах „Не“, но, разбира се, че можех да си го представя, защото хората са ужасни. Тогава тя рече: „Глупаво момиче, да се напие така в присъствието на шайка колежанчета. Нейна е вината, че е отишла на този купон“.

Клеър изглеждаше също толкова отвратена, колкото се чувстваше Лидия. Когато Джулия изчезна, хората постоянно се интересуваха защо е била в онзи бар, какво е търсила навън толкова късно и точно колко алкохол е изпила, понеже очевидно нейна била вината, че са я отвлекли и най-вероятно изнасилили и убили.

— Ти какво каза? — попита Лидия.

— В началото нищо. Бях прекалено разгневена. Но не знаех, че съм разгневена, разбираш ли?

Лидия поклати глава, защото тя винаги знаеше кога е гневна.

— Повтарях си думите на Алисън и гневът просто набъбваше и набъбваше. Усещах натиска му в гърдите си, като чайник, който е на път да заври. — Клеър събра длани. — Тогава топката прелетя над мрежата. Ясно беше, че е в нейната половина, но аз посегнах да я достигна. Помня как замахнах с ръка пред тялото си — все още имам страшен бекхенд — и видях как ракетата проряза въздуха, ала в последната секунда се оттласнах малко по-напред и стоварих ръба ѝ в коляното на партньорката си.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 172
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)