Красиви момичета
- Автор: Слотер Карин
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Колибри»
- ISBN: 978-619-02-0052-9
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиви момичета». Краткое содержание книги:
— Че това не е Ана. Не че попитах, изобщо не бях обърнала внимание на приликата, докато не отидох в полицейския участък. Ала след като тази мисъл ми влезе в главата, не мога да я изкарам от там.
— Как така не си попитала?
— Просто не забелязах, че момичето прилича на Ана Килпатрик, но това беше първото, което капитан Мейхю заяви, когато му показах филма: че не е тя.
— Мъжът, който се занимава със случая на Килпатрик, се казва Джейкъб Мейхю. Има мустак като Хъкълбери. Тази вечер го гледах по новините.
— Това е той, капитан Джейкъб Мейхю.
— Новината за Ана Килпатрик е по всички медии. Защо човекът, отговарящ за намирането на момичето, ще зареже издирването, за да се разправя с обир на къща?
Клеър задъвка устната си.
— Може би е предположил, че съм му занесла филма, понеже съм знаела, че е главният, който разследва случая. — Тя погледна сестра си право в очите. — Той ми каза, че е мъртва.
Лидия бе стигнала до същото заключение, но потвърждението не я накара да се чувства по-добре. Дори за Джулия, която беше изчезнала преди толкова време, че нямаше никаква вероятност да е жива, все още таеше мъничка надежда.
— Открили ли са тялото ѝ?
— Открили са кръв в колата ѝ. Мейхю смята, че количеството било прекалено голямо, за да може да живее без него.
— Нищо не са казали по новините. — Лидия си даваше сметка, че се хваща за сламка. — Семейството ѝ продължава да се моли за благополучното ѝ завръщане у дома.
— Години наред мама и татко правеха същото.
Двете млъкнаха за момент, потънали в мисли за Джулия. Лидия все още помнеше как шериф Хъкаби заяви на родителите ѝ, че ако дъщеря им не си е тръгнала сама, най-вероятно вече е мъртва. Хелън го беше ударила по лицето. Сам го бе заплашил, че ще съди шерифството, ако прекратят разследването.
Лидия усети буца в гърлото си. Помъчи се да го прочисти. Имаше нещо, което Клеър не ѝ казваше. Може би се опитваше да я предпази или пък да предпази себе си.
— Искам да ми разкажеш всичко от самото начало.
— Сигурна ли си?
Лидия чакаше.
Клеър се наведе над работната маса.
— Струва ми се, всичко започна, когато се върнах от погребението.
И разправи цялата история на сестра си, от намирането на филмите на компютъра на Пол, през натрапчивите въпроси на Нолан, до решението да предаде харддиска на полицията. Лидия я помоли да ѝ опише още веднъж нехайното любопитство на Мейхю относно евентуални копия на филмите. Като стигна до епизода с Адам Куин и заплашителната бележка, която бе оставил на колата ѝ, тя я прекъсна:
— За какви файлове става дума? — попита.
— Не съм сигурна. Дали работни? Или тайните файлове на Пол? Нещо, свързано с парите, които е откраднал? — Клеър поклати глава. — Все още не мога да проумея. Нолан беше прав, че сме червиви с пари. Защо ще крадеш нещо, от което нямаш нужда?
Лидия не отговори — защо ще изнасилваш някого, след като имаш красива и благоразположена приятелка у дома?
Вместо това попита:
— Провери ли лаптопа за папка „Текущи задачи“?
Празното изражение на Клеър бе достатъчно красноречиво.
— Само исках да видя дали има и други филми. — Наведе се над макбука и започна да рови в харддиска. Веднага се появи папка „Текущи задачи“. Двете погледнаха имената на файловете. — Тези разширения са за архитектурни файлове — констатира тя. — Датите показват, че Пол е работил по тях в деня, когато бе убит.
— Какво е „разширение“?
— Буквите, които са накрая след точката в името на файла. Казват ти какъв формат е, като .JPEG, който е за снимки, и .PDF — предимно за документи за печат. — Клеър отвори всеки един от файловете. Съдържаха чертеж на стълбище, няколко прозореца, фасади. — Концептуални чертежи. Всичките са свързани с работата му.
Лидия обмисляше вариантите за действие.
— Направи копия на тези файлове за Адам Куин. Ако те остави на мира, значи не е замесен.
Клеър изглеждаше изумена от простото решение. Отвори вратата на тѐслата и грабна връзка ключове, хвърлена на таблото.
— Купих този ключодържател на Пол, когато „Обърн“ игра в Купата на шампионата. В него има USB драйв33.
Лидия се запита дали сестра ѝ съзнаваше колко лек и ведър звучеше гласът ѝ, като говореше за живота си с Пол. Сякаш Клеър бе две различни личности — жената, която обичаше своя съпруг и му вярваше, и жената, която знаеше, че той е чудовище.
— Не искам да се срещаш с Адам насаме — каза тя. — Пиши му, че ще оставиш документите в пощенската кутия.
— Добра идея. — Клеър се опитваше да отвори ключодържателя с палец. — Имам бърнърфон.