Алхимикът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алхимикът». Краткое содержание книги:
Легендата: Фламел е научил тайната на безсмъртието от древния ръкопис „Книга на Авраам Мага“, съдържащ най-могъщите магии. Ако попадне в лоши ръце, той може да върне на земята расата на Тъмните древни, които ще разрушат познатия на човечеството свят. Точно това е задачата на техния слуга д-р Джон Дий, който открадва ръкописа от книжарницата на Никола Фламел. Ала последните две, най-важни страници остават в ръцете на близнаците Джош и Софи, които нямат представа, че според древно пророчество у тях е заложена силата да спасят света.
Понякога пророчествата се сбъдват, а легендите се превръщат в реалност. Джош и Софи се озовават насред най-великата легенда на всички времена.
Джош потърка кръста си. Ако Скатах го беше тръшнала върху камъните, можеше наистина да пострада, но той призна, че тя бе достатъчно внимателна, за да го хвърли върху тревата и мъха.
— Това приличаше на джудо хвърляне — рече той с треперещ глас, като се опитваше да звучи небрежно и да смени темата.
— Нещо такова…
— Между другото къде си учила джудо?
— Не съм учила джудо. Създала съм далечните предшественици на повечето бойни изкуства, които се изучават днес — отвърна червенокосата Дева-воин, а ярките й зелени очи блестяха лукаво. — Всъщност и на двама ви няма да навреди, ако ви покажа няколко прости движения.
— Мисля, че можем да се справим и с нещо по-сложно — каза Джош. — Изучавали сме таекуондо две години, докато родителите ни преподаваха в Чикаго, и една година карате в Ню Йорк… или пък беше Бостън?
— Ти ли си създала джудото? — попита Софи, с предпазливо неутрален глас.
— Не. Кано Джигоро създаде съвременното джудо, но той използва за основа на своята бойна система джиу-джицуто, което е сродно на айкидото. Струва ми се, че някъде по това време бях в Япония. Всички бойни изкуства имат общ корен. И това съм аз — рече Скатах скромно. — Хайде, щом знаете малко таекуондо и карате, това е полезно. Нека ви покажа няколко основни движения, докато чакаме Никола.
— Къде е той? — попита Софи, поглеждайки към къщата. Какво ли ставаше там вътре? — Моли Хеката да пробуди нашия магически потенциал ли?
— Да — потвърди Скати.
— Но Хеката каза, че това може да ни убие! — каза разтревожено Джош. Започваше да подозира, че плановете на Фламел включват нещо повече от това да защитава него и сестра му. Алхимикът беше намислил нещо.
— Тя само предполагаше — рече Скати. — Винаги си е падала по драматизма.
— Значи Никола е сигурен, че не ни грози никаква опасност? — попита Джош.
— Не, не е съвсем сигурен — усмихна се Скати. — Но повярвайте ми, вие вече сте в опасност. Единствената разлика е, че ако Хеката ви пробуди, ще сте в огромна опасност.
Никола Фламел следваше Хеката през къщата. Пръстите на момичето се плъзгаха по стените, оставяйки подир себе си ивици светло дърво, изпъстрени с листа и цветя.
— Имам нужда от помощта ти, Хеката. Не мога да направя това сам — извика той след нея.
Богинята не му обърна внимание. Сви по един дълъг, прав коридор и се втурна напред. Стъпалата й оставяха малки петна зелена трева, която продължи да расте, докато Фламел бързаше след нея. Докато преполови коридора, вече бе стигнала до коленете му, после до кръста, а след това изведнъж целият коридор се оказа изпълнен с висока трева. Стръковете, остри като бръсначи, шумоляха тихо един в друг — звуци, които почти приличаха на думи.
Никола Фламел позволи на малка част от растящия му гняв да премине в аурата му. Сви дясната си ръка в юмрук, после рязко разпери пръсти и във въздуха се разнесе богатият остър аромат на мента. Тревата пред него полегна сякаш от силен вятър — точно навреме, за да може алхимикът да види как момичето влиза в една стая, малко встрани от останалите помещения. Ако се бе забавил само миг, щеше да подмине входа й.
— Стига с тези игрички — сопна се Фламел, влизайки в стаята.
Хеката обърна лице към него. За няколкото мига, докато тичаше по коридора, бе пораснала. Сега изглеждаше на около петнайсет. Лицето й бе разкривено в грозна гримаса, а жълтите й очи гледаха яростно.
— Как смееш да ми говориш така! — Тя вдигна заплашително ръце. — Знаеш какво мога да ти направя.
— Няма да посмееш — рече Фламел със спокойствие, каквото не чувстваше.
— И защо мислиш така? — попита изненадано Хеката. Не беше свикнала да й противоречат.
— Защото аз съм Пазителя на Книгата.
— Книгата, която загуби…
— Освен това съм Пазителя, който присъства в пророчествата от Книгата — сряза я Фламел. — Предпоследният Пазител — добави той. — Близнаците също ги има в Книгата. Казваш, че си познавала Авраам — тогава знаеш колко точни са били пророчествата и предсказанията му.
— Често е грешал — промърмори Хеката.
— Като Пазител те моля да направиш нещо, което вярвам, че е от решаващо значение за оцеляването не само на Древната раса, а и на човеците: искам да пробудиш магическия потенциал на близнаците.
— Това може да ги убие — заяви безизразно богинята. Не я интересуваше особено дали човешките скотове ще живеят, или ще мрат.
— Възможно е — призна Фламел, усещайки как в стомаха му натежава ледена буца, — но ако не ни помогнеш, смъртта им е сигурна.