Алхимикът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алхимикът». Краткое содержание книги:
Легендата: Фламел е научил тайната на безсмъртието от древния ръкопис „Книга на Авраам Мага“, съдържащ най-могъщите магии. Ако попадне в лоши ръце, той може да върне на земята расата на Тъмните древни, които ще разрушат познатия на човечеството свят. Точно това е задачата на техния слуга д-р Джон Дий, който открадва ръкописа от книжарницата на Никола Фламел. Ала последните две, най-важни страници остават в ръцете на близнаците Джош и Софи, които нямат представа, че според древно пророчество у тях е заложена силата да спасят света.
Понякога пророчествата се сбъдват, а легендите се превръщат в реалност. Джош и Софи се озовават насред най-великата легенда на всички времена.
Скатах ги заведе в празна кръгла стая, където чакаше Никола Фламел. Той стоеше с гръб към тях, с ръце зад гърба си, и се взираше в изпълнената със сенки нощ. Единствената светлина в стаята идваше от огромната луна, която вече бе започнала да клони към хоризонта. Едната половина на стаята бе окъпана в ярка сребристобяла светлина, а другата тънеше в мрак. Скати прекоси помещението и застана до алхимика. Скръсти ръце на гърдите си и се обърна към близнаците с безизразна физиономия.
— Можеше да ви убият — каза Фламел много тихо, без да се обръща. — Или да ви сторят нещо още по-лошо.
— Не можете да ни задържите тук — рече бързо Джош и гласът му прозвуча силно в тишината. — Не сме ви пленници.
Алхимикът хвърли поглед през рамо. Беше сложил малките си кръгли очила и в полумрака очите му бяха скрити зад сребърните стъкла.
— Не, не сте — каза той много тихо с френски акцент. — Вие сте пленници на обстоятелствата, на съвпаденията и съдбата… ако вярвате в такива неща.
— Аз не вярвам — промърмори Скатах.
— Нито пък аз — каза Никола, като се обърна. Свали си очилата и разтърка с два пръста основата на носа си. Под светлите му очи имаше тъмни кръгове, а устните му бяха стиснати. — Ние всички сме нещо като пленници тук — пленници на обстоятелствата и събитията. Преди почти седемстотин години аз купих една оръфана стара книга, написана на неразбираем език. В онзи ден аз също станах пленник, сякаш бях затворен зад решетки. Преди два месеца ти, Джош, никога не би ме помолил за работа, а ти, Софи, никога не би се хванала да работиш в кафенето. Но го направихте и заради тези решения стоите сега тук с мен. — Той направи пауза и погледна към Скатах. — Разбира се, някои хора биха казали, че вие сте били предопределени да заемете тези работни места, да срещнете Пернел и мен и да преживеете това приключение.
Скатах кимна.
— Съдба — рече тя.
— Твърдиш, че не разполагаме със свободна воля и всичко това е било предопределено да се случи? — попита Софи. Поклати глава. — Дори и за миг не го вярвам.
Самата идея противоречеше на всичко, в което тя вярваше; идеята, че бъдещето може да бъде предсказано, беше просто абсурдна.
— Нито пък аз — каза предизвикателно Джош.
— И въпреки това — рече много меко Фламел, — как ще реагирате, ако ви кажа, че в Книгата на Мага — книга, написана преди повече от десет хиляди години, — се говори за вас?
— Невъзможно — изстреля Джош, ужасен.
— Ха! — Никола Фламел разпери ръце. — А това не е ли невъзможно? Тази нощ вие срещнахте натаирите, крилатите пазители на царството на Хеката. Чухте гласовете им в главите си. Те не са ли невъзможни? А Торк Алта — те не са ли също толкова невъзможни? Това са създания, които обикновено съществуват само в митовете.
— Ами ние? — попита Скатах. — Никола е почти на седемстотин години, а аз съм толкова стара, че съм виждала империи да се въздигат и да рухват. Ние не сме ли също толкова невъзможни?
Нито Джош, нито Софи можеха да отрекат това.
Никола пристъпи напред и сложи ръце върху раменете на близнаците. Не беше по-висок от тях и ги гледаше право в очите.
— Трябва да приемете, че сте пленници в този невъзможен свят. Ако си тръгнете, ще докарате гибел на семейството и приятелите си, а най-вероятно и на самите себе си.
— Освен това — добави горчиво Скатах, — щом сте споменати в Книгата, значи трябва да сте тук.
Близнаците преместиха поглед от Скати към Фламел. Той кимна.
— Вярно е. Книгата е пълна с пророчества, някои от които със сигурност са се сбъднали, а други все още могат да се осъществят. Но в нея изрично се споменава „двамата, които са един“.
— И ти смяташ…? — прошепна Софи.
— Да, смятам, че пророчеството може да се отнася за вас. Всъщност убеден съм в това.
Скатах пристъпи напред и застана до Фламел.
— Което означава, че вие изведнъж сте станали много важни не само за нас, но също така и за Дий, и Тъмните древни.
— Защо? — Джош облиза пресъхналите си устни. — Защо сме толкова важни?
Алхимикът се обърна към Скати за подкрепа. Тя кимна.
— Кажи им. Те трябва да знаят.
Близнаците погледнаха отново към алхимика. Чувстваха, че това, което ще им каже той, е от огромно значение. Софи потърси ръката на брат си.
— Сборника предрича, че двамата, които са един, или ще спасят света, или ще го унищожат.
— Как така или ще го спасят, или ще го унищожат? — попита Джош. — Трябва да е предсказано само едното, нали?
— Думата, използвана в Сборника, е подобна на един древен вавилонски символ, който може да означава и двете — обясни Фламел. — Всъщност аз винаги съм подозирал, че означава, че единият от вас има потенциала да спаси света, а другият има силата да го унищожи.