Алхимикът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алхимикът». Краткое содержание книги:
Легендата: Фламел е научил тайната на безсмъртието от древния ръкопис „Книга на Авраам Мага“, съдържащ най-могъщите магии. Ако попадне в лоши ръце, той може да върне на земята расата на Тъмните древни, които ще разрушат познатия на човечеството свят. Точно това е задачата на техния слуга д-р Джон Дий, който открадва ръкописа от книжарницата на Никола Фламел. Ала последните две, най-важни страници остават в ръцете на близнаците Джош и Софи, които нямат представа, че според древно пророчество у тях е заложена силата да спасят света.
Понякога пророчествата се сбъдват, а легендите се превръщат в реалност. Джош и Софи се озовават насред най-великата легенда на всички времена.
Скатах скръсти ръце на гърдите си и изгледа мрачно богинята.
— На теб никога не ти е харесвало да избираш страна, Хеката. Нищо чудно, че имаш три лица.
Докато Скатах говореше, Софи наблюдаваше Хеката и за миг зърна нещо тъмно и неизмеримо древно в очите на момиченцето.
— Оцеляла съм през хилядолетията, защото съм вярвала на собствената си преценка — сопна се Хеката. — Но съм избирала страна, когато си е заслужавало да се боря за нещо.
— Сега — каза меко Никола Фламел — мисля, че е дошло време отново да избираш. Но само ти можеш да решиш, дали си заслужава да се бориш за това?
Хеката сякаш не чу въпроса и се обърна към Софи и Джош. Малката й ръчица направи движение във въздуха и аурите на близнаците моментално грейнаха в сребърна и златна светлина. Хеката наблюдаваше сребърните мехурчета, пълзящи по пашкула, обвил Софи, и проследяваше плетеницата от златни жилки, които се движеха нагоре-надолу по аурата на Джош.
— Може и да си прав — каза тя накрая. — Може това наистина да са онези, за които се говори в проклетия Сборник. От много векове не съм виждала толкова чисти аури. Те притежават огромен неовладян потенциал.
Фламел кимна.
— Ако имах време, щях да се заема и да ги обуча както трябва, постепенно да пробудя дремещите им сили… но събитията се стекоха против мен и времето е онази ценност, с която не разполагам. Ти си способна да отключиш техния потенциал. Можеш за миг да направиш нещо, което иначе би отнело години.
Хеката погледна през рамо към алхимика.
— Има си причина да отнема години — рече тя презрително. — Човеците почти не използват сетивата си. Но въпреки това ти предлагаш да пробудим у тези двамата пълния им потенциал. Няма да го сторя: претоварването на сетивата може да ги унищожи, да ги подлуди.
— Но… — понечи да възрази Фламел.
— Няма да го направя. — Тя се обърна отново към близнаците. — Това, което той иска от мен, може да ви убие… ако сте късметлии — рече Хеката, после се обърна и излезе стремително от стаята, оставяйки подир себе си малки, покрити с трева следи.
Глава 22
За момент близнаците останаха безмълвни. После Джош проговори:
— Какво искаше да каже тя…?
Но Никола мина забързан покрай него и излезе в коридора след Хеката.
— Тя преувеличава — извика той през рамо. — Опитва се да ви уплаши.
— Е, успя — промърмори Джош. Погледна към Скатах, но тя му обърна гръб и излезе в градината. — Хей — извика той, като забърза след нея, — върни се. Имам въпроси. — Усети внезапен прилив на гняв; беше му писнало да се държат с него като с дете. Двамата със сестра му заслужаваха някои отговори.
— Джош — предупреди го Софи.
Но брат й се стрелна покрай нея и посегна да хване Скатах за рамото. Пръстите му не успяха даже да я докоснат. Изведнъж той бе уловен, завъртян и преметнат във въздуха. Стовари се върху земята толкова тежко, че въздухът излезе от дробовете му, а мечът на Скатах бе насочен към лицето му. Тя заговори шепнешком.
— Снощи ти обиди богиня от Древната раса; днес успя да раздразниш една от Следващото поколение — а още дори не се е съмнало — добави тя. После Девата-воин прибра меча си в ножницата и погледна към изумената Софи. — Той винаги ли е такъв? — попита Скати.
— Какъв? — попита Софи.
— Глупав, неразумен, безразсъден… Да продължавам ли?
— Няма нужда. Да, обикновено е такъв. Понякога е и по-зле. — Като бяха малки, тя често дразнеше Джош, че той е взел всички гени за действие, докато тя е взела всички гени за мислене. Брат й беше импулсивен и безразсъден, но ако бъдем честни, помисли си тя, беше също така верен и можеше да се разчита на него.
Скатах помогна на Джош да се изправи на крака.
— Ако продължаваш в същия дух, няма да изкараш дълго на този свят.
— Просто исках да ти задам няколко въпроса.
— Имаш късмет. Преди два-три века вероятно щях да те убия. Падах си малко кибритлийка — призна си тя, — но работя върху самоконтрола си.