Убий императора

– Ами убийствата? – не се даваше писарят. – И за тях ли нищо не знаете?

– Не повече от другите – патриархът се усмихна. – Евматий е бил прободен в гърдите в лятната си къща. Някой е прекършил врата на Мануил в стаята му. Ингерн е бил убит близо до стената.

– И това е всичко? – Климент не направи усилие да прикрие усмивката си. – За човек, който ръководи имперските шпиони, не се справяте много добре.

Фотий се размърда неспокойно на пейката си, огледа се, за да се убеди, че никой не ги подслушва, и се приведе към писаря.

– Знам за какво те е помолил Василий – каза той и се усмихна широко при вида на изумената физиономия на събеседника си. – Както виждаш, шпионите ми все пак вършат някаква работа. И което е по-важното – нямам нищо против да се заемеш с разследването. – Фотий сложи ръка на рамото на Климент. – Имаш, така да се каже, моята благословия – в качеството ми на патриарх и във всяко друго качество. Не ме гледай толкова учудено. Може да съм всякакъв, но не съм толкова глупав, че да отблъсна подадената ми за помощ ръка, когато имам нужда. А няма да отричам, че настоящият момент е точно такъв!

– Значи наистина има заговор?

– Има! Само че не мога да разбера кой всъщност стои зад него. Носят се слухове, клюки... винаги е било така. Но сега всичко е много по-сложно, отколкото изглежда. Обикновено не е кой знае колко трудно. Самозабравил се патриций, обиден военачалник...

– Като Коридон?

– Като Коридон! Но този път положението е различно. Някой много ловко мъти водата, буни умовете на войниците и се опитва да създаде немислими съюзи. Шпионите ми, за които имаш толкова ниско мнение, донасят, че Коридон и Варда са се срещали тайно няколко пъти. Майката на императора Теодора е посещавала войските пред града. Роман и Лъв са пръснали големи суми, за да наемат доверени хора, Василий се среща по-често, отколкото трябва, с бившите си другари, а онова недоразумение – кочияшът Филон, пренася тайни съобщения и плете интриги. Но кой стои зад всичко това... – патриархът повдигна рамена.

– Изчислителя! – Климент набързо разказа за нападението от миналата вечер, но патриархът само вдигна рамена.

– Можеш да го наричаш както искаш. Но истината е, че това име не ми говори нищо. Колкото и да се стараят, агентите ми не успяват да намерят нищо конкретно. Само слухове и невидими нишки, които се разпадат във въздуха, щом ги докоснеш. Затова нямам нищо против да помогнеш. Нищо че ще трябва да се занимаваш с неща, които не са работа на чужденец. А и както сигурно сам си забелязал – интересите ни съвпадат. Ако разрешиш ребуса, ще получиш всичко, за което си дошъл. Михаил ще запази трона си и няма защо да го крия – и аз своя. Знаеш, че не съм много обичан тук, да не говорим за Рим. Засега Михаил ме пази, но какво ще стане, ако следващият император иска да затопли, отношенията си е папската курия? Ако императорът падне, това значи край и за мен. А аз също имам планове!

Климент замислено прокара ръка през косата си. Дали Фотий казваше истината? Или зад думите му се криеше някоя от вечните интриги, които плетеше?