Убий императора

- И всичко е истинско? - не се сдържа писарят. Може би трябваше малко да натрие носа на светия си събеседник. – Откъде можете да сте сигурни, че кръстът е точно този, на който е бил умрял Спасителят?

Патриархът го изгледа студено със сините си очи.

– Историята разказва – започна Фотий, че майката на император Константин, света Елена, отишла да търси Честния кръст в Йерусалим. Дирила го дълго, но не могла да го намери. Накрая ѝ се явил сън, в който ангел небесен ѝ посочвал мястото, където да копае...

– Аз пък съм чувал, че затворила в сух кладенец някакъв еврейски старейшина, който накрая ѝ казал къде да търси кръста – каза Климент и веднага съжали за това. Патриархът му хвърли поглед като на най-долно нищожество и продължи:

– Неверниците разпространяват всякакви ереси и небивалици, но ние трябва да знаем как да разпознаваме правия път, как да отсеем семето от плявата, защото иначе сме обречени на вечни мъки! Така че по-добре не се подвеждай по лъжи! – свещеникът замълча, за да подчертае смисъла на думите си. – След като пред Елена се явил ангел, който ѝ посочил къде да търси, майката на Константин разкопала мястото и о, чудо! – патриархът се прекръсти отново – намерила три кръста. Този, на който бил разпнат Иисус, и още два, на които висели разбойниците.

– И как е разбрала, че това са реликвите, които търси? А и дори да е било така, как е различила на кой е бил разпнат Христос и на кой – разбойниците? – не се даваше Климент. Писарят знаеше историята много добре, но не можеше да се лиши от удоволствието да поизмъчи Фотий.

– Личи си, че не си залягал достатъчно над светите писания – сряза го патриархът. – След като намерила кръста, Елена си задала същия въпрос: "Как да различи истинския от останалите?". Накарала да доведат тежко болен човек. Той легнал на първия кръст, но не се случило нищо. Когато мъжът легнал на втория обаче, мигом оздравял, възхвалил Бога и си тръгнал сам и много доволен. След това кръстът извършил и други чудеса, които ясно доказали, че той е този, който Елена търси. Едното му рамо останало в Йерусалим, другото било донесено тук, като не спирало да прави чудеса по пътя си.

– Чудесна история, но как ни помага тя? – Климент нямаше намерение да се остави патриархът да го омотае с приказките си.

Фотий вдигна рамена.

– Искаше доказателства и аз ти ги давам! Константинопол е пълен с реликви! Няма как да помогна.