Отдел Убийства: Главният заподозрян

След сломяване на съпротивата и смазване на авторското самолюбие може да им наложат условията си, напълно заробващи, за да няма къде да мърдат. А Семьон трябва да изглежда в очите им добър, за да се съгласяват за всичко с него занапред, помнейки как той ги е защитавал от нападките на Автаев.

Всичко се развиваше по сценария, но като слушаше разговора от кабинета, Оксана разбираше, че сценарият е лош. Тоест той е планиран за всеки друг, само не и за тази дамичка. Оксана чувстваше това и същевременно виждаше ясно, че никой не го разбира — нито Кирил, нито Гриша Автаев, нито Воронец. Дамата имаше друг характер, съвсем не такъв, на какъвто те разчитаха. Жената почти нищо не говореше, само слушаше внимателно, и Оксана почти виждаше с очите си как писателката се подсмива мълчаливо и сгъва пръсти, пресмятайки гафовете на издателите в беседата си с нея. Видението бе толкова ярко, че Оксана неволно замижа и тръсна глава. Видението изчезна.

— Ако все пак искате да продължим сътрудничеството си с вас — разнесе се най-накрая женски глас, — изобщо не разбирам позицията ви. Ако пишем лоши книги, трябва да изпитвате облекчение, че отиваме в друго издателство.

— Не казваме, че книгите ви са лоши — отговори бързо Есипов.

— Но аз не съм глуха. Току-що казахте, че работата ни не струва парите, които ни плащате за нея. Че в романите ни има множество недостатъци. Че с лекота можете да се откажете от ръкописите ни и няма да загубите от това. Тогава защо е целият този разговор? Защо ме поканихте? Повярвайте, не съм обидена за критиката и ниската оценка на работата ни. Имате право на собствено мнение и аз не възнамерявам да го оспорвам. Но ако искате отношенията ни да продължават, не трябва да говорите такива неща на авторите. След такъв разговор всеки уважаващ себе си човек просто ще стане и ще си отиде.