Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Добре, тогава ще направим така. Сега ще поръчаме справка за този Михаил Ефимович, а ние ще отидем да го видим.

Тя извади от сейфа си огромна, към седемдесет сантиметра дълга кутия луксозни бонбони.

— Да отидем да я занесем на баба Света. Заради нас дойде днес на работа.

— Откъде такава кутия? — попита Коротков.

— Купих я, откъде ще се вземе — усмихна се Настя.

— Колко ти дължа?

— Стига, Юра, не се впрягай. Няма нужда.

— Ася!

Никой никога не е пресмятал колко пари харчи оперативният работник, за да изпълнява служебния си дълг. Обаче напразно. Защото ще излезе, че по едни или други причини служителят от криминална милиция трябва да се бърка толкова често, че изобщо не е ясно с какви пари живее. За всяка експертиза или изследване, направено по-бързо, без чакане или в почивен ден — по бутилка или кутия бонбони, в зависимост от броя на експертите и полово-възрастовите им характеристики. Секретарки в приемни, шофьори на шефове, баби съседки, работници от ремонтната и много други, с които се налага да контактува ченгето в процеса на работата — всички бяха свързани с разходи. Защото никой от тях няма да си губи времето заради теб и да си напряга мозъка да си спомни нещо, разказвайки и отговаряйки на въпроси, ако си отишъл с празни ръце при него. Секретарката дори няма да погледне към теб, ако няма рози и шоколад „Кедбъри“ със стафиди и лешници, а без торта и дълга чайна церемония никоя бабка пенсионерка няма да започне поверителен разговор, дори не мечтай, мой човек. Да не говорим, че собствена кола имат далеч не всички оперативни служители и поне за да успеят за работа, честичко им се налага да използват таксита и частни коли, които, естествено, не возят безплатно. И е толкова естествено, че на никого никога не му е хрумвало да компенсира тези разходи на ченгетата.

Настя винаги поемаше подобни разходи, дори ако не само тя е заинтересована от работата. Но като научеше, Коротков започваше да се сърди, да вика, да удря с юмрук по бюрото, да тропа с крак и да настоява Настя да приеме поне половината от изразходваната сума.

— Стига, Юра, няма да обеднея — казваше тя в такива случаи.

— Не ме интересува това — отговаряше той. — Искам да ти дам парите не защото си бедна и няма какво да ядеш, а изключително заради себе си. Не ми е приятно да живея за твоя сметка. Разбираш ли? И заради собственото си спокойствие искам да ти дам парите и да знам, че не ме носиш на гърба си.

Но на Настя не й беше удобно да взема пари от него. Тя разбираше, че нейният кабинетен стил на работа я освобождава от много разходи, които са принудени да правят детективите, докато събират по зрънце информацията и контактуват с много хора в града. Но в такива ситуации Коротков биваше непреклонен, както и Коля Селуянов. Винаги даваха на Настя своята част от парите. Сред сътрудниците в отдела имаше и такива, които не мислеха за подобни глупости, смятаха, че е ясно от само себе си — щом харчат пари, работейки извън зданието на „Петровка“, Каменска нямала обеднее, ако купи алкохол или бонбони за експертите, анкетьорите и сътрудниците от информационния център.