Фантомът на паметта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Престъпленията на правилния живот #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0151-4
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Фантомът на паметта». Краткое содержание книги:
Михаил Викторович имаше наистина забележителна външност. Беше грамаден, с изпъкнали очи, гъсти, стърчащи като бодли на таралеж коси, а и всичко у него беше дебело: като се започне от корема и се свърши с устните и езика му. Дори гласът му беше дебел и мазен. Образът на хипопотама възникна в главата ми още преди той да внесе цялото си тяло през прага на моята стая. Трябва честно да призная, че Хипопотама притежаваше доста силно вътрешно обаяние (май че в умните книжки това се нарича магнетизъм). Така или иначе, след десетата минута от началото на разговора ни аз престанах да обръщам внимание на неговата непривлекателна външност, на мазния му и някак проточен глас, както и на странния му навик да оправя увисналия си огромен корем, сякаш се опитва да го намести по-удобно върху раздутите си бедра.
— Хайде веднага да се разберем за изходните положения — каза той при първото си посещение. — Налице са всички основания да смятаме, че имате дисоциативна амнезия. Това означава, че в живота ви се е случило някакво събитие, което ви е оказало изключително силно психотравматично въздействие. На вашата психика ѝ е било трудно да се справи с това преживяване и веднага щом е попаднала на подходяща възможност, се е избавила от неприятния спомен. Така ѝ е олекнало, защото сега тя може да не си спомня за него и да не се разстройва по този повод. Ясно ли обяснявам?
— Да, съвсем — кимнах разсеяно.
В думите му нямаше нищо ново — това вече го бях чувал от Голото кученце Ема.
— Минаваме нататък. — Хипопотама удовлетворено кимна няколко пъти с главата си, сякаш набучена върху тлъстата му шия. — Психиката е разумна субстанция и не се натоварва с излишни неща. С други думи тя е изтрила от паметта ви единствено самото събитие и самия вас като субект, който знае за него и го помни. Това означава, че травматизиращото събитие се е случило най-вероятно точно на осемнадесети юли деветдесет и девета година, а не на следващия ден, не след една седмица и не един месец по-късно. Нали вие, доколкото разбирам, многократно сте разпитвали близките си дали не знаят какво би могло да е станало.
— Разпитвал съм ги. Никой нищо не знае. През онзи ден аз пътувах за вилата си, където имах намерение да остана за две-три седмици в пълно уединение и да поработя над книгата си. Жена ми ми каза, че след малко повече от три седмици съм се върнал и не съм ѝ разказал за нищо подобно.
— Значи може да се направи изводът, че вие сте се срамували от това събитие. Толкова сте се срамували, че дори и на жена си не сте казали нищо.
— Не е задължително — подсмихвах се. — Аз не водя праведен живот и освен съпругата си, съм имал и други жени. Не бих казал, че се срамувам от това, но от само себе си е ясно, че не разказвам на жена си за тях. Изобщо не споделям кой знае колко с нея, защото съм затворен човек, свикнал съм да преживявам нещата вътре в себе си и насаме.
— Миличък, та нали вие сам току-що казахте, че сте имали и други жени, освен съпругата си! Това означава, че в самата изневяра за вас няма и не може да има нищо особено, нищо такова, което да травматизира толкова силно психиката ви. Дори да става дума за отношенията ви с някоя жена, то в тях трябва да е имало нещо такова, което да ви извади напълно от релсите на онова, което сте свикнали да приемате за нормално. Нещо такова, каквото никога преди не ви се е случвало. И нашата задача с вас е да се постараем да открием в душата ви именно онези струни, които са били способни да издадат толкова болезнен и толкова непоносим за вътрешния ви слух акорд. За целта трябва заедно да се поровим вътре в самия вас и като начало да извадим на бял свят всичките ви страхове — както явните, които много добре съзнавате, така и тайните, които са скрити на равнището на несъзнателното.