Възмездието на Изида [bg]

Амеротке описа убийствата в храма на Маат, подчерта, че пазачът е бил подкупен или заплашен, което се потвърждаваше от факта, че след това е бил убит.

— Значи сте заловили Джед — заключи Хатусу. — Мъртъв ли е?

— Не, заедно със семейството си се намира в моя дом. За сигурността му отговаря Асурал. Затворникът е заключен в мазето, двама пазачи бдят неотлъчно над него, а други двама стоят пред вратата.

Хатусу остави чашата.

— Сигурно ли е, че е член на бандата на Себаус?

— Да — кимна съдията. — Под дъските на беседката в градината намерихме кожена торба. В нея бе целият реквизит на един убиец: черна маска, кинжал, кесия със скарабеи, на които е изобразен коленичил стрелец с лък...

— И сега какво? — попита Сененмут.

— Две неща привлякоха вниманието ми — Амеротке вдигна чаша за наздравица към великия везир. — Едното е пропуск за достъп до храма на Изида — глинена плочка с печата на Пасер.

— Пасер беше високопоставен жрец там, помощник на Импуки, нали?

— Джед твърди, че баща му е бил в Дома на здрача и тъй като често го е посещавал, са му дали пропуска.

— Вярваш ли му?

— Баща му носи същото име, така че лесно може да се провери. Бил е войник, след това — зидар и е работил за двореца.

— Да, да — прекъсна го Хатусу. — Всеки, който е служил в царската войска, получава безплатно лечение в храма на Изида.

— А защо Джед е пазил пропуска скрит? — обади се Сененмут.

— Баща му е починал преди три сезона. Подозирам, че Джед е използвал пропуска, за да посещава приятелите си в храма, най-вероятно Мафдет.

— Какво друго открихте?

— План на храма на Изида. Вярно, че се продават навсякъде, но този е допълнен с всякакви подробности. Джед отказа да отговори на въпросите ми, твърди, че го е използвал при посещенията при баща си. Не знаел нищо за Импуки и Пасер, изобщо не познавал Мафдет.

— Джед е бил войник, нали?

— Да, служил е при генерал Омендап, също като братовчед си. Според архивите при Омендап е служил и капитан Мафдет.

— Но генералът е главнокомандващ египетската армия!!

— Джед твърди, че генералът винаги се е грижил за хората си. Попитах го дали е познавал Сутан. Отрече, бил се обърнал за помощ към него, но главният писар Мена го бил отпратил.

— А Кетра?

— Да, Надзирателят — усмихна се Амеротке. — Когато споменах името, Джед се разтрепери и отказа да говори. Шуфой заплаши, че ще подложим на мъчения съпругата му, но той само прошепна, че не го интересува, да правим каквото щем: ако проговорел, тя със сигурност щяла да бъде убита.

— И какви са изводите ти? — попита Хатусу. Изражението й ясно говореше, че изобщо не е доволна от развоя на събитията.

— Не знам, господарке. Все пак отбелязваме малък напредък. Според доказателствата генерал Сутан може и сам да е качил на терасата торбата със змиите като глупав опит да се пребори със страховете си. В мемоарите си той признава, че е обмислял нещо подобно. Утре сутринта делото ще бъде разгледано отново в съда и случаят вероятно ще бъде приключен.