Картбланш [bg]

Седем сантиметра…

Най-после лентата спря. Плочите също, издавайки хидравлична въздишка.

Опитвайки се да си поеме дъх, Бонд протегна ръце и измъкна панталоните на американеца от зъбците на лентата, измъкна го и го сложи да легне на пода. След това извади оръжието си и се втурна към товарното отделение, но там нямаше и следа от мъжа в синьо. Той се огледа за други заплахи и след това се върна при агента на ЦРУ, който се съвземаше. С негова помощ Лайтър бавно се надигна, седна и се ориентира.

— Не мога да те оставя сам дори за пет минути — подхвърли Бонд, прикривайки ужаса, който беше изпитал от вероятната смърт на приятеля си, прегледа раната и я избърса с парцал, който намери наблизо.

Феликс се втренчи в машината и поклати глава, а после едрото му лице се разтегли в познатата усмивка.

— Вие, британците, винаги нахлувате в неподходящия момент. Тъкмо щях да го завра там, където исках.

— Болница? — попита Бонд. Сърцето му блъскаше от усилията да спаси Лайтър и от облекчение от благополучния край.

— Не. — Американецът огледа окървавения парцал, но изглеждаше повече ядосан, отколкото ранен. — По дяволите, Джеймс, изпуснахме крайния срок! Деветдесетте души?

Бонд му разказа за изложбата.

Смехът на Феликс прозвуча като дрезгав лай.

— Какво прецакване! Изтълкували сме го погрешно, братко. Оказва се, че Хидт се надървя от трупове. И иска снимки? Човекът има съвсем нова концепция за порното.

Бонд взе телефона и оръжието на Лайтър и му ги даде.

— Какво се случи, Феликс?

Очите на Лайтър станаха неподвижни.

— Шофьорът на лимузината влезе в склада веднага след като ти тръгна. Видях, че той и Ирландеца разговарят и поглеждат към жената. Разбрах, че се готви нещо. И това означава, че тя знае нещо. Реших да постъпя хитро и да я спася. Да се представим за инспектори по безопасността или нещо подобно. Преди обаче да се намеся, те сграбчиха жената, завързаха я, запушиха устата ѝ и я повлякоха към кабинета. Изпратих Юсуф да ги пресрещне от другата страна и тръгнах след тях, но негодникът ме хвана, преди да направя и десетина крачки. Беше онзи от мола, „опашката“ ти.

— Знам. Видях го.

— Копелето знае бойни изкуства. Така ме фрасна, че ми причерня пред очите.

— Каза ли ти нещо?

— Сумтя много, когато ме халоса.

— С Ирландеца ли работеше или с Ал Фулан?

— Не разбрах. И тях не ги видях.

— А жената? Трябва да я намерим, ако можем.

— Те вероятно отиват в пустинята. Ако ни е провървяло, Юсуф ги следи. Може да се е опитал да ми се обади, докато бях в несвяст.

С помощта на Бонд агентът се изправи на крака. Взе телефона и натисна копче за бързо избиране.

Някъде наблизо се чу чуруликане на телефон, весела електронна мелодия, но приглушена.