Картбланш [bg]

Това ясно описваше атака.

Хидт и Ал Фулан се придвижваха по-навътре в изложбената зала и тъй като нямаше специален билет, Бонд не можа да ги проследи по-нататък. Но Хидт отново заговори. Бонд вдигна телефона до ухото си.

— Искрено се надявам, че разбираш за онова твое момиче. Как ѝ беше името? — попита Хидт.

— Стела — отвърна Ал Фулан. — Не, нямаме избор, Когато разбере, че няма да напусна съпругата си, тя ще бъде риск. И честно казано, напоследък е много досадна.

— Партньорът ми оправя всичко. Ще я заведе в пустинята и тя ще изчезне. Каквото и да направи, ще бъде ефективно. Той е изумителен в планирането… във всичко.

Ето защо Ирландеца беше останал в склада.

Ако той се готвеше да убие Стела, тогава в пътуването наистина имаше нещо повече от легален бизнес. Бонд трябваше да предположи, че това е свързано с Инцидент 20. Той бързо излезе от музея и се обади на Феликс Лайтър. Трябваше да спасят младата жена и да научат какво знае.

Мобилният телефон на Лайтър иззвъня четири пъти и после се включи на гласова поща. Бонд опита отново. Защо американецът не отговаряше, по дяволите? Дали в момента той и Насад се мъчеха да спасят Стела и се биеха с Ирландеца или шофьора? Или и с двамата?

Позвъни още веднъж. Пак гласова поща. Бонд хукна, проправяйки си път през пазара, докато натрапчиви гласове, призоваващи правоверните към молитва, изпълниха небето по залез.

Изпотен и задъхан, той пристигна в склада на Ал Фулан след пет минути. Лимузината на Хидт беше изчезнала. Бонд се провря през дупката, която бяха изрязали в телената ограда. Прозорецът, през който Лайтър се бе вмъкнал, сега беше затворен. Бонд се втурна към склада, използва шперц и отключи страничната врата. Влезе вътре и извади валтера.

В помещението, изглежда, нямаше никого, въпреки че някъде наблизо се чуваше силен вой на машина.

Нямаше следа от младата жена.

И къде бяха Лайтър и Насад? Само няколко секунди по-късно Бонд научи отговора на този въпрос, поне донякъде. В стаята с малкия отворен прозорец намери пресни петна от кръв на пода. Имаше следи от борба. Наоколо бяха разхвърляни няколко инструмента и пистолетът и телефонът на Лайтър.

Той си представи онова, което може би се беше случило. Лайтър и Насад се бяха разделили и американецът се беше скрил тук. Той сигурно бе наблюдавал Ирландеца и Стела, когато арабският шофьор се бе промъкнал зад гърба му и го беше ударил с гаечен ключ или тръба. Дали го беше завлякъл в багажника на колата и закарал в пустинята заедно със Стела?

Бонд стисна пистолета и тръгна към вратата, откъдето се чуваше звукът на машина.

Смрази се на мястото си, когато погледна вътре.

Мъжът в синьото сако, който го беше следил, влачеше изпадналия в безсъзнание Феликс Лайтър към една от огромните машини за разфасоване и сортиране на отпадъци. Агентът на ЦРУ се просна с краката напред на конвейерната лента, която не се движеше, въпреки че машината работеше. Двете грамадни метални плочи отстрани на лентата излизаха напред и почти се допираха, а после се отдръпваха, за да приемат нова партида боклук.