Трескав блян [bg]

- Съвсем не ми харесва - оплака се Марш на Джонатоун Джефърс. - Нечисто е. Казвам ти, не искам такива неща на „Трескав блян“. Никой няма да пълни парахода ми с тях, ясно?

Сметководителят го изгледа с огорчение.

- Ама, капитане, ако не пренасяме роби, ще загубим цял куп пари. Звучите като аболиционист.

- Не съм проклет аболиционист - сопна се Марш, - но думите ми са сериозни. Ако някой джентълмен реши да се качи с един-двама роби, слуги и така нататък, добре. Ще ги кача в каюта или на палубата, не ме вълнува. Ама няма да ги вземем така, навързани от някой проклет търговец.

На седмата нощ, откакто бяха пристигнали в Ню Орлиънс, Марш почувства, че градът му опротивява и го тревожи. Същата вечер Джошуа Йорк слезе на вечеря с няколко карти на реката. Абнър почти не беше виждал съдружника си след пристигането им.

- Харесва ли ти Ню Орлиънс? - попита Марщ когато седнаха.

- Градът е прекрасен - отвърна Йорк с необичайно тревожен глас, който накара приятеля му да вдигне поглед от франзелата, която мажеше с масло. - Мога само да се възхищавам на „Вьо Кар“. Твърде различен е от повечето градове край реката. Изглежда почти европейски. Някои от къщите в американската част също са превъзходни. Въпреки това не ми харесва.

- Но защо? - смръщи вежди Марш.

- Имам лошо предчувствие, Абнър. Този град... жегата, ярките цветове, ароматите, робите... Ню Орлиънс е жив, но отвътре е прогнил. Всичко е толкова красиво и пищно: кухнята, обноските, сградите, но отвъд това... - той поклати глава. - Гледаш всички тези прекрасни вътрешни дворове, всеки от тях се кипри с изискан кладенец, а след това виждащ че каруцарите продават вода от реката и разбиращ че течността в кладенеца не става за пиене. Опитваш прекрасния вкус и мирис на храната, но после научаващ че целта на подправките е да прикрият вкуса на развалящото се месо. Разхождаш се из „Сейнт Луис“, погледът ти се плъзга по всичкия мрамор и величествения купол, откъдето светлината облива ротондата, ала скоро научаващ че това е известен пазар за роби, където хора се продават като добитък. Тук дори гробищата са красиви. Няма нито една плоча или дървен кръст, а само пищни мраморни мавзолеи, всеки - по-царствен от предишния. Имат статуи и красиви стихове, гравирани на камъка. Вътре обаче - все гниещи тела, пълни с личинки и червеи. Трябва да ги положат върху камък, понеже земята не става дори за погребения -гробовете се пълнят с вода. Болестите обгръщат града като покров. Не, Абнър - заяви Джошуа с необичайно отнесен поглед. - Обичам красотата, но понякога онова, което изглежда достойно за преклонението ни, крие безчестие и злост. Колкото по-скоро отплаваме, толкова по-добре.