Трескав блян [bg]

- Вечерта ще напълниш чашата за вода на капитан Йорк с това, ясно? - каза му Марш -Искам да се пошегувам с него.

По време на вечерята момчето гледаше към Джошуа в очакване на смешната част и остана разочарован. Йорк изпи светената вода, без дори да забележи.

- О, по дяволите - каза си Марш. - Това вече трябва да е достатъчно.

Но не се оказа така и още същата нощ Абнър Марш се оттегли с извинения от главната каюта, защото нещо не му даваше мира. Остана съвсем сам на тексаската палуба няколко часа. Беше седнал на стола си с крака на перилата, когато чу откъм стълбите шум от нечия рокля. Валери приближи и се усмихна.

- Добър вечер, капитан Марш - поздрави го тя.

Столът хлопна с краката си върху палубата, когато Абнър свали ботушите си от парапета.

- Пътниците нямат място на тексаската палуба - каза той и опита да скрие раздразнението си.

- Долу беше много топло и помислих, че тук ще е по-хладно.

- Е, така си е - отвърна Марш колебливо.

Нямаше представа как да продължи разговора. Всъщност жените винаги го караха да се чувства неловко. Те нямаха място в живота на един моряк. Абнър никога не бе разбирал как да се отнася с тях. Красавиците го правеха дори по-неспокоен. По това Валери съвсем не се отличаваше от останалите прелестни дами на Ню Орлиънс. Тя обгръщаше една от резбованите колони с изящната си ръка и гледаше към реката и Доналдсвил отвъд нея.

- Утре ще стигнем Ню Орлиънс, нали? - попита тя.

Марш се изправи, понеже реши, че вероятно не е много възпитано да е на стол, докато Валери стои права.

- Да, госпожице - отвърна той. - Намираме се само на няколко часа нагоре по течението, пък и смятам да ускорим малко, така че няма да ни отнеме много време.

- Разбирам - каза тя и се извърна внезапно към него. Бледото й, красиво лице изглеждаше сериозно. Беше го приковала с големите си теменужени очи. - Джошуа каза, че вие сте безспорен господар на „Трескав блян“. Той ви уважава много по един свой начин. Би се вслушал във вас.

- Съдружници сме - отвърна Марш.

- Ако той е в опасност, ще му помогнете ли?

Абнър Марш се намръщи, замислен за историите с вампири, които Йорк му бе разказал, като съзнаваше напълно колко бледа и прекрасна е Валери, озарена от звездите, и колко бистри са очите й.

- Джошуа знае, че може да разчита на мен, ако се намира в опасност - каза Марш. - Мъж, който не би помогнал на другарите си, не е никакъв мъж.

- Празни думи! - отвърна му презрително Валерй и отметна назад гъстата си черна коса. Вятърът беше силен и непрестанно скриваше лицето й с нея. - Джошуа Йорк е велик мъж, силен мъж. Цар. Заслужава по-добър съдружник от вас, капитан Марш.

Абнър почувства кръвта в слепоочията си.

- Какви, по дяволите, ги говорите? - попита той.

- Влезли сте тайно в каютата му - отвърна тя с хитра усмивка.