Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Душа в пламъци [bg]
Душа в пламъци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Душа в пламъци [bg]

Электронная книга - «Душа в пламъци [bg]». Краткое содержание книги:

Пролет е и полумумифицираното тяло на млада еврейка бива открито погребано в горите на Мейн. Ясно се вижда, че е родила малко преди смъртта си. От бебето обаче няма и следа. Частният детектив Чарли Паркър е ангажиран от адвокат Мокси Кастин да следи полицейското разследване и да намери детето, но Паркър не е единственият, който търси. И някой друг е по следите, оставени от жената... Някой, който се интересува от нещо повече от едно изчезнало дете. Някой, готов да убие всеки, изправил се на пътя му. А в една къща на ръба на гората, един телефон-играчка започва да звъни. На едно малко момче му предстои да получи обаждане от мъртва жена...
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 150
Перейти на страницу:

- Мислиш ли, че тук имат чай? - каза Джоуи. - Аз никога не посещавам подобни заведения. С парите, които тук искат за чаша кафе, човек може да си купи дял от плантация.

- Имат чай, но няма да ти хареса - отговори му Демпси. -Използват водата от бойлера. Вкусът му няма да е какъвто трябва да бъде. Водата никога не е достатъчно гореща за чай.

Джоуи обърна очи към небето. Тук беше извън зоната, където се чувства в свои води, което напълно съвпадаше с намеренията на Демпси. Джоуи Туна харесваше ресторан​ти, където името му беше известно и ламинираното меню не беше променяно от Деня на победата над Япония. Джоуи Туна не пиеше, не вземаше наркотици и не посещаваше ба​рове. Ядеше сандвичи шест пъти в седмицата на разхвърля​но бюро в офис, който мирише на риба, и пиеше запарен чай от очукан метален чайник, подгряван на котлон с едно коле​ло. Джоуи Туна беше традиционалист, добре платен член на старата школа, умеещ да потупва рамене и да стиска ръце. Джо Туна бе майстор на кривите усмивки, честен брокер на нечестни хора, регистратор на стари, затрупани с прах дъл​гове и дадени прибързано неразумни обещания. Джоуи Туна беше студен, безмилостен вакуум.

- Тогава нека да е кафе - каза Джоуи. - Черно с малко мляко. Само да не е от онзи боклук, мока ли, що ли.

Райън стана да даде поръчката.

- Как си, Джоуи? - рече Демпси. Гърбът му бе обърнат към стената, дясната му ръка оставаше скрита под вестника.

- Добре съм. Но артритът ми се обажда. От времето е и от сезона. От сега до април ще съм разпнат на кръст като Хрис​тос. - Извади от джоба носна кърпа и си издуха носа. - Има ли ти нещо на ръката, Мартин?

- Абсолютно нищо, радвам се да го кажа. Реагира все така бързо.

- Да се надяваме, че никой няма да счупи чаша.

- Времената са неспокойни, Джоуи.

- Имало ли е някога други? - Джоуи прибра носната кър​па, но бавно, като внимаваше само върховете на пръстите му да влязат в джоба. - Не можа да намериш място, където не е толкова горещо, нали? Федералните няма да бият много път, ако решат да ни хванат. Могат просто да заключат вратата и да ни оставят тук.

- Много хора ме мразят. Реших, че няма да навреди, ако полицията е на моя страна.

- Нямаш ли ми доверие?

- На теб ти вярвам - каза Демпси, като внимаваше лъжата да не проличи в изражението му. - Но не съм достатьчно сигурен в другите и не мога да се крия под палтото ти до края на деня.

Джоуи извърна очи.

- Както вървят нещата, ще ти се наложи да стоиш там по-дълго време.

- Това е причината да сме тук. Томи е загрижен.

- Така и трябва. Всички сме така.

- И какво трябва да се направи?

- Той трябва просто да си отиде. Казах му го.

- Не може да си позволи да си тръгне. Той иска да възста​нови положението си.

- Всичко е загубено или можете да го считате за загубено. Ще го погребат под руините на онова, което е останало.

- Ами, виж, Джоуи, той се опитва да разбере къде точно се е объркало всичко. Мисли, че ако открие това, ще може да оправи нещата.

- Несполучливи инвестиции. Лош късмет. Може да се случи на всекиго. Тръгне ли веднъж надолу, върви все по-бързо. Като камък, който се търкаля по склона. Когато е достатъчно тежък и ускорението е достатъчно голямо, не може да бъде спрян. Търкаля се и мачка всичко по пътя си. Опитах да му кажа това, но той не искаше да ме слуша.

- Обаче на Томи му се струва, че някои хора са се наго​ворили да насочат камъка точно към него. Мисли, че са му устроили клопка.

- Некадърният занаятчия се оправдава с инструментите си. Знаеш това. Той направи грешки и сега търси на кого да прехвърли вината. Разбираемо е, но това не означава, че е правилно. Има дългове, които трябва да бъдат уреждани. Ако не спечели джакпота от тотото, ще трябва да забрави своите бизнес интереси и да покрие дълговете си.

- Той няма нищо друго, Джоуи. Ако си тръгне, ще остане с празни ръце.

- Ще запази живота си.

- Докога?

- Какво трябва да означава това?

- Знаеш какво означава.

- Не, не знам.

- Хайде, Джоуи, твърде стар си, за да се правиш на дев​ственица.

Райън се върна с кафето.

- Има ли мляко? - попита Джоуи.

- Казахте, че го искате черно.

- Черно и отделно мляко. Не искам да се бъзикат с него зад тезгяха, да цвъркат разни боклуци вътре.

- Ще ви донеса каната.

- Не, ти го сипи. Не много. Само колкото бузите му да добият мъничко цвят.

Райън погледна към Демпси. Нямаше представа какво оз​начава това.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)