Душа в пламъци [bg]

Стори му се, че чу някакъв звук откъм коридора навън, като от врата, която се отваря и след това бързо се затваря отново. Стрелбата бе неприятна, но не и неочаквана и по​сетителят не изпадна в паника. Претърси апартамента, при което намери два айфона и едно „Блекбъри“, както и четири хиляди долара в брой, без неговите хиляда. Жената бе прес​танала да стене и бе изпаднала в безсъзнание. Дишането ѝ бе плитко, кожата ѝ имаше синкав оттенък, от едното ѝ ухо течеше кръв. Не беше сигурен, че ще оживее, но това изоб​що не го вълнуваше.

Той хвана момичето за ръката и го дръпна в банята, при​-нуждавайки го да прекрачи тялото на Руди. Чу приближава​щите сирени, когато отвори прозореца, от който се излизаше на аварийната стълба. Накара момичето да тръгне първо и скочи долу след него. До бордюра спря „Лексус“, той сложи момичето на задната седалка и после се настани на мястото до шофьора отпред.

- Е, как мина? - попита шофьорът. Беше нисък и тъмно​кос, носеше стари дънки и изтъркано кожено яке. Не прили​чаше на човек, който може да си позволи да кара „Лексус“, освен ако не го е откраднал. Името му бе Ейнджъл.

- Шумно, мръсно - отвърна неговият партньор в профе​сионален и в личен смисъл. Казваше се Луис и беше облечен като директор в някоя от онези дискретни фирми в сянка, които управляват парите на другите, и ги управляват добре. Косата му беше подстригана много ниско, по кожата му ня​маше почти никакви бръчки. Би било трудно да се каже на каква възраст е, ако не беше прошарената комбинация от несвързани помежду си козя брадичка и мустаци, която бе започнал да си отглежда, известна в бранша като „балбо“, но наричана от партньора му „онази шибана растителност по лицето ти“.

- Много ли? - попита Ейнджъл.

- Двама мъртви и една на път.

- Ти пострада ли?

- Не.

Луис извади телефоните и провери номерата и обажда​нията.

- Има много полезни неща - каза той. - Много имена. - Измъкна изпод седалката ноутбук, включи захранването и започна да прехвърля на компютъра данните за обажда​нията.

- Виж - каза Ейнджъл, - трябва да те попитам: на кръсто​носен поход ли сме?

- Да, освен ако не предложиш някое по-подходящо назва​ние -каза Луис. - Понякога ми се иска да не ме бе запозна​вал с Чарли Паркър. Подозирам, че ме е заразил с идеализъм.

- Мислиш, че си се променил много. А аз само крадях това-онова. - Ейнджъл погледна в огледалото за обратно виж​дане. Момичето също впери поглед в него. Очите му бяха като на войник в посттравматичен шок.