Пенрик [bg]

— Прояви ли специален интерес към конкретни истории? Да е задавал допълнителни въпроси?

— Ами, май доста се зарадва на слуховете за свръхестествени животни, които се развъждат по високите долини в планината.

Пенрик наостри уши.

— Имате предвид, ъъ, скорошни слухове, а не просто стари легенди? За какво става въпрос?

— Ами, говори се, че нагоре по течението на Студен ручей имало някакъв тип, който развъждал особено умни кучета, за които местните ловци и овчари дават мило и драго. Ама то и аз съм виждал някои много умни планински кучета, така че може да са само хвалби и историйки, не знам.

— Той спомена ли, че смята да проследи тези слухове до източника им? — попита Пен.

— Не, не бих казал. Всъщност не каза почти нищо за себе си. Предпочиташе да слуша, сещате се.

— А задава ли въпроси за Карпагамо, за Адрия, за проходите? — попита Освил. — Как да стигне до северното крайбрежие?

— По това време на годината не е нужно да задава въпроси за проходите, щото хората почти само за това говорят, как се надявали първият сняг да се стопи и проходите да се отворят за последно. Но иначе — не, не помня да е питал. Стори ми се уморен. Легна си рано.

— А видяхте ли накъде тръгна на сутринта? — попита Освил.

— Не, сър, съжалявам. Сутрин имам много работа, да изпратя всички гости и прочие. Но помня, че тръгна пеша. Нямаше кон. Затова си помислих, че е беден учен въпреки богаташкия си говор.

Пенрик го изгледа.

— Имате добро ухо за говори.

— Ами, сър, оттук минават много пътници, поне лете, и всеки разказва историята си. Щеш не щеш, свикваш да различаваш говора им.

Освил се облегна назад и се намръщи, по-скоро на себе си, отколкото на някого от присъстващите.

— И преди колко дни беше това? Опитайте се да бъдете точен.

Ханджията свъси съсредоточено вежди и започна да брои на дебелите си пръсти.

— Преди шест вечери, сър. Запомнил съм го, щото същия ден беше конският пазар и много народ беше дошъл от селата.

Освил изсумтя доволно, допи халбата си и стана.

— Благодаря. Бащата на Зимата да пази дома ви сега, когато сезонът му наближава.

— С боговете напред, сър.

Макар и свещен, Пенрик не добави благословията на Копелето, първо, защото повечето хора я намираха за двусмислена, второ, защото пътуваше инкогнито, и трето, защото — откакто се бе срещнал лице в лице със самия бог, буквално на ръка разстояние, но не и готов да протегне ръка и да го докосне, — му беше някак неудобно да се обръща към Него за дреболии. Нямаше гаранция, че вниманието на Копелето ще донесе някому късмет.