![Пенрик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/0/penrik-bg-download.jpg)
Пенрик [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-894-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пенрик [bg]». Краткое содержание книги:
ДЕМОНЪТ НА ПЕНРИК
ПЕНРИК И ШАМАНЪТ
ЛИСИЦАТА НА ПЕНРИК
МИСИЯТА НА ПЕНРИК
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА МИРА
ЗАТВОРНИЧКАТА НА ЛИМНОС
На път към годежа си младият лорд Пенрик попада на необичайна гледка — възрастна жена е паднала от коня си и лежи на земята в безпомощно състояние. Притекъл се на помощ, Пенрик открива, че дамата е свещена от храма, заклета на Копелето, един от петимата богове в неговия свят. С последния си дъх свещената прехвърля в Пен демона си и всички тайнствени сили, които вървят в комплект с него. От този миг животът на Пенрик се променя необратимо — младежът поема по пътя на магьосничеството с всички съпровождащи това рискове. Път, които ще го срещне с интересни хора (не на последно място със собствения му демон на хаоса с все дузината му предишни ездачки), неразрешими загадки, далечни страни, опасни мисии, политически интриги, а накрая — и с любовта
Този сборник в пример за органична смесица от силни характери и отличен хумор!Пъблишърс Уикли
— Сигурно са истински. Фамилна ценност е.
Мълчанието в стаята стана малко по-напрегнато. Инглис вдигна очи и видя обезпокоителна яхния от любопитство, алчност и страх да къкри по лицата на двамцата. Но… те все пак го бяха свалили от планината, дали му бяха храна и вода. Длъжен бе поне да ги предупреди.
— А защо му даде, на ножа… от кръвта си? — попита предпазливо Берис. — Той, такова, да не е вълшебен?
Инглис се замисли над невъзможно сложната истина, както и над необходимостта да охлади алчността им, преди да е създала проблеми… още проблеми. Накрая се спря на следното:
— Прокълнат е.
Бърн вдиша шумно през зъби, наполовина стреснат, наполовина изпълнен със съмнения.
Берис местеше поглед по белезите от порязване върху ръцете му.
— Не можеш ли да го храниш със… знам ли, с животинска кръв?
— Не. Трябва да е моята.
— Защо?
Устните му се извиха в бегло подобие на усмивка.
— Защото и аз съм прокълнат.
След което двамата бързо-бързо намериха повод да си тръгнат. Но оставиха храната и ечемичената вода. Стрела отказа да ги последва, макар да го изкушиха с отворена врата, подвиквания, подсвиркване, а накрая и със строга команда. Бърн пристъпи обратно в стаята с явното намерение да стисне кучето за врата и да го извлече навън, но когато Стрела настръхна и изръмжа, се отказа. Излезе и затвори вратата.
Като повечето хора, и тези двамата подцениха остротата на слуха му.
— Е, какво мислиш за него? — попита Берис на няколко крачки от вратата.
— Не знам. Говори като лесовник. Мисля, че му хлопат дъските.
— Не личеше да има треска. Дали не крои нещо? Опасен ли е?
— Ами, по-скоро — не, поне за нас, предвид че едва има сили да се надигне. Но за себе си — може би. Чър току-виж наследил все пак ножа, дето толкова му хареса, ако този тип вземе да си пререже гърлото, вместо да си реже ръцете.
— Защо човек ще направи такова нещо?
— Ами, защото е луд. — (Инглис буквално чу как Бърн вдигна рамене.)
— Гласът му беше много задължаващ, усети ли го? Направо тръпки ме побиха.
— Майката и Дъщерята, Берис, не бъди такова бебе. — Само дето подигравката вървеше ръка за ръка с безпокойство.
— Не съм бебе. — Замислена пауза. — Ако се усмихваше, щеше да е красавец.
— Само гледай Саво да не те чуе. Вече е достатъчно ядосан заради кучето си.
— Аз не съм кучето му.
Наистина бяха брат и сестра — той изджафка насреща ѝ, тя го удари, после гласовете им се отдалечиха толкова, че дори Инглис спря да различава думите.
Примами кучето с ивица сушено месо. То се измъкна изпод ръката му, Инглис го гушна, взря се в ясните му кафяви очи, после затвори своите и се опита да усети. Духовната плътност на животното беше почти осезаема, на косъм от неговите осакатени понастоящем сетива. Колко поколения кучета бяха влети в това Куче? Пет? Десет? Повече от десет? Колко поколения хора бяха били необходими, за да се култивира такова животно? От такова куче можеше да се направи шаман; беше изключително ценно.
И кой беше този Скуола, че да подарява такова съкровище? Самоук шаман може би, който сам е създал Стрела? И е избрал племенника си Саво за свой чирак? Или изобщо не е имал представа с какво разполага? Самата мисъл за това беше ужасяваща.
Но криеше в себе си също толкова ужасяваща надежда, че може би е знаел какво прави.
— Веднага щом се изправя на крака — каза той на кучето и го потупа по гърба, — ще идем да намерим този твой неблагодарен господар, искаш ли?
Стрела се прозина широко и удостои Инглис с щедра доза кучешки дъх, в който нямаше нищо магично, после се просна до него.
5.
Рано привечер групата на Пенрик стигна до Уипуруил в края на езерото. Градчето беше два пъти по-малко от успешния си събрат Мартенмост и си личеше, че не харесва този факт, но пак беше пет пъти по-голямо от Зелен геран, където Пен беше отраснал. Дори нетърпеливият Сива сойка не настоя да продължат. В местната палата на Дъщерята, която беше под прякото управление на принцесата-архисвещена, намериха безплатен, пък макар и претъпкан подслон.
Освил най-после се възползва от войниците в групичката им, като ги разпрати по таверни и ханове да разпитват за шамана. Не включи бордеите в списъка, поне не гласно — може би дознателят не смяташе, че убиецът-беглец ще се възползва от услугите им, или просто уважаваше клетвите, които войниците бяха дали на Дъщерята. Търговията в града се беше свела до местния трафик сега, когато зимата беше затворила високопланинските пътища към северното крайбрежие.