Който се страхува от мечки… [bg]

— Пусни радиото.

Морган говореше с леко потреперващия глас на болен, за когото се налага да се грижат. „Жалко за носа му — помисли си Ерки, — и преди си беше малък, а сега направо не се забелязва.“

— Време е за новините. Пусни радиото.

Ерки натисна всички копчета едно след друго, преди да успее да го включи. Засуети се, докато разбере откъде да го усили. После седна на пода и хвърли поглед към Морган. Приличаше на бебе, гушнало биберон, в случая — бутилка уиски. След музиката прозвуча гласът на говорителя — този път мъж:

— Във връзка с убийството на седемдесет и шест годишната Халдис Хурн полицията издирва двайсет и четири годишния Ерки Петер Юрма, изчезнал от психиатричната клиника „Пътеводителя“. Издирваният мъж е бил забелязан от наблизо играещо си момче и според местните жители е познавал жертвата. От полицията подчертават, че Юрма е издирван най-вече като свидетел по случая, и молят всички, които знаят нещо за него, да съобщят в най-близкото полицейско управление. Издирваното лице е с височина сто и седемдесет сантиметра, има дълга черна коса и последно е бил облечен в черни дрехи. Върви със силно изразено поклащане на тялото и носи колан с голяма месингова катарама.

В стаята настъпи гробна тишина. Морган се надигна бавно от дивана. Над раната се бе образувала огромна подутина, а потникът му бе пропит с кръв.

— Беше ли близо до къщата й? — В очите му проблесна див ужас. — Видя ли нещо?

Ерки кършеше отчаяно ръце, забил поглед в езерото. Радваше се, задето къпането му се размина. Така или иначе щеше да умре, но не искаше да се удави. Сигурно има и други начини да се пренесеш в небитието.

— Ти ли я уби? Ти ли го направи, Ерки?

Ерки пристъпи колебливо.

— Махай се! Не ме доближавай!

Морган сви колене към гърдите си и се заотдръпва назад.

— Когато те хванат, ще кажеш, че нищо не помниш, нали? Или че гласовете са ти заповядали да го сториш. Само така ще отървеш пандиза. Седни, чуваш ли! Казах ти да седнеш!

Гласът на Морган премина във фалцет. Мъчеше се да си събере мислите. Този глупак не беше просто глупак, а много повече: беше луд за връзване. Бе убил беззащитна старица, а сега двамата се намираха в една и съща стая! По потния гръб на Морган полазиха студени тръпки. Когато най-сетне се престраши да заговори, сякаш се обърна към истерик, когото трябва да успокои: