Който се страхува от мечки… [bg]

— Не се къпя.

— Ще го направиш, щом ти казвам.

— Не разбираш! Никога не се къпя!

Ерки повиши глас, защото го принуждаваха да прави нещо против волята му.

— Боже господи, ама това не търпи отлагане! Хайде, говоря сериозно.

Ерки не помръдна от мястото си. Нищо на света не беше в състояние да го вкара във водата. Предпочиташе да умре. Още не се чувстваше подготвен и искаше да напусне тази земя елегантно, но щом няма начин, ще се примири.

— Хайде, да тръгваме!

Морган възнамеряваше да го направи. Цялото му тяло говореше за тази решимост. Приближи се до дивана, хвана Ерки за тениската и го изправи. Ерки се олюля.

— Влизаме набързо и после излизаме. Само за няколко минути. Да си освежим главите. Или поне моята.

Бутна Ерки да върви напред и опря револвера в гърба му. Излязоха на двора.

— Слез отляво, за да отидем до островчето.

Ерки погледна гладката скала и раменете му потрепериха. Никога, за нищо на света няма да нагази в черната вода! От Мазето не долиташе звук. Сега никой не му се притече на помощ. Сякаш се ослушваха нетърпеливо да разберат как ще постъпи. Тялото го засърбя обезпокоително. Ерки не можеше да плува. Не искаше да се съблече и да лъсне гол. Няма да се унижи по такъв начин. Колебливо заслиза по сухия склон, обрасъл с пирен и трева. Някога тук минаваше пътека, но сега гъста растителност покриваше място. Ерки се вторачи във водата. „Ако е дълбока, ще потъна като ютия“ — помисли си той. Зад него Морган гореше от нетърпение да се гмурне.

— Бас ловя, че водата е студена. Точно това ми трябва. — Той избута Ерки да се качи по скалата. — Махай дрипите или, ако искаш, се топни с тях. Все едно, само влизай по-скоро.

Ерки застана като закован, забил поглед във водата. От брега тя не изглеждаше червена, а черна и дълбока. Ерки не виждаше дъното, а само дълги, меки треви, които щяха да се увият около краката му като противни пръсти. Сигурно вътре има и риби или, още по лошо — змиорки.

— Ще скочиш ли, или да те бутна?

Морган изгуби търпение. За него банята се превърна в идея фикс.

— Не мога да плувам — промърмори Ерки, все още с гръб към него. Ъгълчетата на устата му потрепваха заплашително.

— Няма значение, стой близо до брега. Хайде, целият лепна от пот.

Ерки не помръдна.

— Е, какво решаваш? Свалям предпазителя.

Сред ударите на барабаните Ерки различи рязко щракване. Морган беше готов на всичко, за да осъществи идеята си. Ерки се приближи на няколко крачки до водата. Главата му шумеше. За него водата представляваше опасна стихия, сравнима с море от пламъци. Бледите му бузи горяха. Той бавно се извърна. Не видя револвера. Морган сигурно го е скрил в пирена. Ето го, идва със заплашително изражение и вдигнати ръце.

— Искам да видя как изглеждаш, когато си изплашен — злобно процеди той.