Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
— Афшине! — долетя викът на Маниже до ушите му. — Пази се!
Дара вдигна глава и очите му се разшириха. В бушуващите дълбини приемаше очертания един кораб. Дървени ребра, покрити с морски жълъди, и натрошени палубни дъски се сляха в едно, скелет от останките на безброй корабокрушения. Огромна котва, оранжева от ръжда, се вдигна до носа, като таран.
Дара се дръпна назад, когато корабът се понесе към него, първият му инстинкт беше да защити Маниже.
— Не отстъпвай! — изкрещя Аешма. — Покори го!
Да го покоря! Прекалено шокиран, за да спори, и без никаква идея как иначе да се изправи срещу кошмарния кораб, който се носеше към него, Дара вдигна ръце.
— За марава! — изкрещя, използвайки думите, на които ифритите го бяха научили.
Корабът се пръсна на пепел. Прашинките се разлетяха в задушливия въздух, сипейки се като сняг, а Дара се олюля, треперейки силно.
Само че езерото не беше приключило. Вода обля мъртвия човек, запенвайки се, докато угасяваше пламъците, които обгръщаха тялото.
А после мъжът се надигна.
Вода струеше по крайниците му, водорасли се обвиваха около ръцете му, раци пъплеха по краката му. Триъгълни перки стърчаха от раменете му, спускайки се надолу, за да се срещнат с влечугоподобни ръце с хищни нокти. Мекотели покриваха строшения му череп, люспи покриваха окървавените му бузи, разчорлена бъркотия от черупки и изгнили рибарски мрежи беше заменила изцапаните му дрехи. Той изпъна счупения си врат с рязко изпукване и примига насреща им, бялото на очите му беше изчезнало под мазна тъмна ципа.
Дара потрепери ужасено.
— Така изглеждаше Ализейд — ахна, докато Маниже и Аешма се присъединяваха към него. — В името на Създателя… наистина са били те.
Мъртвият мъж ги изгледа и температурата падна, въздухът стана лепкав от влага.
— Деви — изсъска на дивастийски с писклив, шепнещ глас, от който Дара настръхна.
Аешма пристъпи напред по димящия пясък.
— Мариде! — поздрави го, звучейки почти жизнерадостно. — Значи, вие, соленокръвни стари приятели, все още сте живи. Започвах да се боя, че морскочудовищната ви майка ви е погълнала до последния.
Маридът отново изсъска и по кожата на Дара полазиха тръпки. Създанието пред тях, мъртъв, скверен кошмар от дълбините на тъмната вода, изглеждаше неправилно във всеки смисъл на думата.
То оголи влечугови зъби.
— Ти уби моя човек — каза обвинително.
— А ти уби мен — сопна се Дара. Вече нямаше никакво съмнение в това и във вените му кипеше прясна ярост. — Или поне един от вас го направи. И за какво? Нищо не съм сторил на хората ти!
— Не нашата ръка те посече — поправи го маридът, а в задъхания му глас се прокраднаха странно отбранителни нотки. Изкалян охлюв изпълзя по люспестата перка на рамото му. — Ти загина от ръката на мъж от твоята раса.
— В такъв случай защо не го убиеш отново — подхвърли Аешма нехайно. — Той уби поклонника ви и подпали свещените ви води. Смачкай го на парчета с друг кораб. Удави го. — Ифритът пристъпи по-близо, без да обръща внимание на яростния поглед, който Дара му хвърли. — Само че не можеш, нали? Навсякъде се носи шепот. Събратята ти нарушиха правилата… — Аешма прокара език по устните си с гладно нетърпение върху огненото си лице. — Той би могъл да изгори водите на света, а вие ще сте безсилни да сторите каквото и да било.
Маридът се поколеба.
— Вземането на момчето беше грешка — каза най-сетне.
— Грешка? — От ръцете на Дара бликна огън. — Убихте ме хладнокръвно, а грешката е вземането на Ализейд?
От марида се изтръгна гневен, щракащ звук и над водата се надигна гъста мъгла.
— Виновна е твоята Нахида — изсъска той, впивайки в Маниже очи, в чиито пламтящи дълбини гореше омраза. — Онази, която беше предупредена, онази, която иска да промени това, което е написано с кръв! — Неестествената мъгла се плъзна по кожата му като змия и Дара потрепери. — Ако можеше да видиш разрухата, която предвещаваш, Дараявахуш е-Афшин, щеше да се хвърлиш в морето.
Шок смрази езика на Дара, ала Аешма махна пренебрежително с ръка.
— Не му обръщай внимание. Маридите обичат да се преструват на пророци, ала в действителност са слабоумни глупаци, чиито умове са така размътени, както и водите им. — Ярките му златни очи се изпълниха с презрение. — Преди едно-две хилядолетия тези брегове бяха осеяни с лъскави храмове, безкрайно множество хора, готови да се хвърлят във водите ви и да ви обявят за свои богове. Смеехте се, когато Сулейман наказа събратята ми. — Лицето на ифрита потъмня от гняв. — Радвам се, че доживях да видя как правят същото с вас.