Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
Гледаше ни с навлажнени очи. Навлажнени бяха и устните и мустаците му, а с ръката си поглаждаше папката.
— Добре, каза Белбо, — тук се разглеждат етапите на един план, но какъв е той?
— Много питате. Ако знаех, щях ли да си разкривам картите. Но едно зная. Че в последния период се е случило нещо и планът не е изпълнен, иначе, уверявам ви, щяхме да узнаем. И мога дори да предположа защо. 1944-а не е лека година, Тамплиерите не са могли да знаят, че ще има световна война, която ще попречи на контактите.
— Извинете, че се намесвам, обади се Диоталеви, но ако съм разбрал правилно, веднъж като се разчупи първият печат, династията на неговите пазители не се увеличава. Тя расте само до разчупването на последния печат, за което е необходимо присъствието на всички представители на ордена. И следователно всеки век, или по-точно всеки сто и двадесет години, винаги имаме шестима пазители за едно място, тоест тридесет и шестима.
— Точно така, потвърди Арденти.
— Тридесет и шестима рицари за всяко от шестте места прави 216, чийто вътрешен сбор е 9. И понеже вековете са 6, да умножим 216 по 6 и получаваме 1296, чийто вътрешен сбор пък е 18, тоест три пъти шест, 666… Диоталеви може би щеше да продължи с аритметичното изобразяване на световната история, ако Белбо не го бе спрял с поглед, както прави една майка, когато детето й върши пакост. Но полковникът вече бе разпознал у Диоталеви посветения.
— Чудесно е това, което доказахте, господине. А и знаете, че 9 е броят на първите рицари, съставили ядрото на Храма в Йерусалим!
— Великото име на Бог, както се казва, Тетраграмата118, добави Диоталеви, се състои от седемдесет и две букви, а седем и две прави девет. Но ще ви кажа още нещо, ако позволите. Според питагорейската традиция, чиято продължителка е Кабалата, сумата на нечетните числа от едно до седем е 16, а сумата на четните числа от две до осем — 20. И оттук: 20 + 16 = 36.
— Боже мой, боже мой, разтреперан повтаряше полковникът. — Знаех си, знаех си. Вие ме успокоявате. Вече съм близо до истината!
Не разбирах до каква степен Диоталеви правеше от аритметиката религия или от религията аритметика, а може би и двете, но пред себе си виждах един атеист, който се радваше на отвличането си в някое по-горно небе. Можеше да стане фанатик на рулетката (и щеше да е по-добре), а пък се стремеше да остане невярващ равин.
Сега вече не си спомням точно какво се случи след това, но Белбо се намеси със своя здрав разум и разруши магията. Оставаха още няколко реда, които полковникът да разтълкува, и всички искахме да го чуем. А вече беше шест часът. Шест часът, помислих си, което е и осемнадесет.
— Добре, каза Белбо. — Тридесет и шестима на век, крачка по крачка рицарите се приближават до откриването на Камъка. Но какъв е този камък?
— Как какъв? Става дума, разбира се, за Свещения Граал.
20
Средновековието очакваше героя на свещения Граал и времето, когато главата на Свещената Римска империя ще стане образ и въплъщение на самия Цар на Света. Невидимият император може би е бил именно това въплъщение и епохата на Средните векове е имала смисъл на епоха на Центъра… Невидимият и ненарушим Център, върховният господар, който трябва да се възправи, същият герой, отмъщаващ и правораздаващ, не е измислица за едно отмряло повече или по-малко романтично минало, а истината за тези, които днес могат законно да се наричат живи.