Последното желание
- Автор: Сапковский Анджей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последното желание». Краткое содержание книги:
„Последното желание“ е първата книга от поредицата „ВЕЩЕРЪТ“. Това е свят на опасности и остри мечове, на зашеметяващо действие и великолепни бойни сцени.
— Ти на чия страна си, Кудкудяк? — извика Раинфарн от Атра.
— Тихо! Нека да говори!
— Този надут петел оскърбява монарха!
— Баронът от Тиг е прав!
— Тишина! — обади се неочаквано Каланте и се изправи. — Оставете го да довърши.
— Благодаря много — поклони се Кудкудяк. — Но аз тъкмо свърших.
Настана тишина, странна след шума, който току-що бяха предизвикали думите на барона. Каланте продължаваше да стои права. Едва ли някой друг освен Гералт забеляза как трепери ръката й, когато тя докосна челото си.
— Господа — каза кралицата най-накрая, — дължа ви обяснение. Да, този… Таралежа, казва истината. Рьогнер наистина се е заклел да му даде онова, което не е очаквал. Изглежда, нашият любим крал е бил невеж в женските дела и не е можел да брои до девет. А с мен сподели истината чак на смъртния си одър. Защото знаеше какво щях да направя с него, ако си бе признал за клетвата по-рано. Знаеше на какво е способна една майка, с чието дете се разпореждат така лекомислено.
Рицарите и велможите мълчаха, Таралежа стоеше неподвижно като обсипана с шипове желязна статуя.
— А Кудкудяк — продължи кралицата — ми напомни, че не съм майка, а кралица. Добре. Като кралица утре ще събера Съвета. В Цинтра няма тирания. Съветът ще реши дали клетвата на покойния крал трябва да повлияе на съдбата на наследницата на трона. Ще реши дали трябва тя и тронът на Цинтра да се дадат на скитник без потекло, или да се постъпи според интересите на държавата.
Каланте помълча малко, поглеждайки накриво Гералт.
— А що се отнася до благородните рицари, пристигнали в Цинтра с надеждата да получат ръката на принцесата, остава ми само да изразя съболезнованията си за жестоката обида, обезчестяването и подигравката, на които са подложени тук. Вината за това не е моя.
Сред глъчката от гласове, която се разнесе из залата, вещерът улови шепота на Ейст Туирсеах.
— О, богове на морето — изрече задъхано островитянинът. — Не бива така. Ти явно ги провокираш към кръвопролитие. Каланте, ти просто ги насъскваш…
— Замълчи, Ейст — прошепна яростно кралицата. — Защото ще се разгневя.
Черните очи на Мишовур проблеснаха, когато друидът посочи с поглед Раинфарн от Атра, който се изправяше с навъсено, изкривено лице. Гералт реагира незабавно и го изпревари, стана пръв и отмести шумно стола си.
— Възможно е да не се наложи Съветът да се намесва — каза той на висок глас.
Всички млъкнаха, гледаха го смаяно. Вещерът усещаше изумения поглед на Павета, погледа на Таралежа през металната решетка, усещаше надигащата се като вълна от наводнение Сила, сгъстяваща се във въздуха. Виждаше как под влиянието на тази Сила димът от факлите започва да приема фантастични форми. Знаеше, че Мишовур също вижда това. Но знаеше също, че никой друг не го забелязва.
— Казах — повтори той, — че е възможно да не се наложи Съветът да се събира. Разбираш ли какво имам предвид, Таралежо от Ерленвалд?
Покритият с шипове рицар направи две скърцащи крачки напред.
— Разбирам — изрече той приглушено иззад забралото. — Само глупак не би разбрал. Чух какво каза преди минута милостивата и благородна господарка Каланте. Тя намери прекрасен начин да се отърве от мен. Приемам предизвикателството ти, непознати рицарю.
— Не помня да съм те предизвиквал — каза Гералт. — Нямам намерение да се бия с теб, Таралежо от Ерленвалд.
— Гералт! — извика Каланте, изкривила устни и забравила, че трябва да нарича вещера „благородния Равикс“. — Не дърпай лъва за опашката! Не изпитвай търпението ми!
— И моето! — добави зловещо Раинфарн.
А Крах ан Крайт само заръмжа. Ейст Туирсеах му показа многозначително юмрука си. Крах заръмжа още по-силно.
— Всички чухте — продължи Гералт — как баронът от Тиг разказа за славните герои, отнети в детството си от родителите по силата на същите клетвени обещания като това, което Таралежа е принудил крал Рьогнер да даде. Но защо са необходими такива клетви? Ти знаеш отговора, Таралежо от Ерленвалд. Такава клетва е способна да създаде могъщи, неразрушими връзки на предопределението между искащия клетвата и нейния обект, тоест Детето на изненадата. На такова дете, избрано от сляпата съдба, може да са предначертани необикновени деяния. То може да е способно да изиграе невероятно важна роля в живота на онзи, с когото го е свързала съдбата. Именно затова, Таралежо, ти си поискал от Рьогнер цената, която чакаш сега да ти се плати. Ти не се нуждаеш от трона на Цинтра. Ти искаш принцесата.