Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
— Мисля, че би ти харесало да станеш негова съпруга — отбеляза Слънчев лъч. — Струва ми се, че много го обичаш.
Дона затихна. Любов ли? Съществува ли такова нещо? Това, което изпитваше към Вървящия в сянката, беше трудно определимо. Били я бе поробил. Когато неочаквано дойде свободата, тя се бе заклела, че никога повече няма да изпадне в зависимост от някой мъж. Но Вървящият в сянката й бе показал, че в отношенията между мъжа и жената не е задължително да има само болка. Можеше да има нежност и близост, внимание и загриженост. И радост. Това ли беше любовта? Не беше сигурна. Не знаеше, че се интересува от Вървящия в сянката повече, отколкото бе смятала, че е възможно.
— Няма значение какво изпитвам към Вървящия в сянката — каза накрая Дона. — Няма да го обременявам.
— Виещият вълк и Самотникът му предложиха много коне за тебе. И двамата се радват на голямо уважение в племето. Ще се съединиш ли с някого от тях?
— Не знам — отговори Дона съвсем искрено.
Двете се разделиха. Дона се върна в колибата си, за да работи по еленовата туника, която й бе дала Пролетен дъжд. Пришиваше мъниста и пера по меката тъкан в съответствие с инструкциите на индианката. Изнесе дрехата вън на слънце, седна с кръстосани крака пред типито и прилежно заработи с иглата. След малко една сянка й закри светлината, тя вдигна глава и с изненада видя Виещия вълк, който се бе изправил пред нея.
— Исках да се срещна с тебе насаме — каза той и седна при нея. — Време е да поговорим за нашата връзка. Искам те под моите завивки. Предложих на Бягащия лос десет коня за тебе. Правя ти голяма чест, като давам толкова коне. Богатството на един мъж се измерва с броя на конете му. Самотникът не може да предложи и половината от този брой.
— Какво каза Бягащият лос? — полюбопитства Дона.
— Каза, че трябва да говоря направо с тебе. Той не е твой попечител и следователно не може да говори вместо тебе.
— Аз почти не те познавам — измърмори Дона.
— Била си омъжена и познаваш тялото на мъжа и неговите нужди. Аз съм млад и страстен; ще ти дам хубави деца и ще осигурявам прехраната им. За моите подвизи се пеят песни край огъня. — Той се тупна с юмрук по гърдите. — Аз съм по-добър мъж от Самотника.
Дона не можеше да отрече, че Виещият вълк е красив мъж, макар и доста голям самохвалко. Беше здрав, висок и невероятно мъжествен. Но според нея изобщо не можеше да се мери с Вървящия в сянката.
— Не мога сега да ти дам отговор — заекна тя.
Виещият вълк стана и я изправи на крака.
— Ако се тревожиш, че няма да ти харесам под завивките, нека сега ти дам доказателство. Жадувам да заровя мощното си копие дълбоко в тебе. Ти си вдовица; няма да бъде нередно, ако задоволим страстта си.
Той се опита да я привлече в типито, но тя се дръпна.
Дона видя издутината под панталона му от еленова кожа и отстъпи назад в паника.
— Не мога да направя това, което искаш. Трябва ми време да свикна с новия си дом и да се сближа с племето, преди да реша кого да взема за партньор. Не искам да те оскърбявам, Виещ вълк, но не съм сигурна, че искам отново да се омъжа. Не е толкова лошо да си остана вдовица. Разбрах, че Смеещият се ручей дълго време е живяла като вдовица.
— При нея е различно. Тя чака, за да се съедини с Вървящия в сянката.
Поговориха още няколко минути, без да знаят, че Вървящият в сянката се е върнал и ги наблюдава. До него стоеше Бягащият лос и наблюдаваше реакцията на своя приятел. Когато той понечи да се намеси, индианецът го задържа.
— Не се намесвай, братко.
— Ами ако Виещият вълк й направи нещо?
— Огледай се наоколо. Виж колко хора има. Той няма да рискува да си навлече гнева на племето с някоя глупава постъпка. Просто следва моите съвети. Предложи десет коня за Дона и аз му казах да й го съобщи лично. Тя е вдовица и има право да избира с кого да бъде.
— Не може да го приеме. Не е подходящ за нея.
— Според мене преувеличаваш. Ще направя така, че на Дона да не й се случи нищо лошо.
— Колебая се дали да оставя Дона в племето, освен ако ти решиш да не отидеш в Литъл Биг Хорн през пролетта.
— Не мога да го направя.
— Възмездието ще бъде незабавно и кърваво.
— Ще пазя Дона така, както собствените си жени и деца.
— Само добрите намерения не стигат.
Бягащият лос погледна внимателно лицето на Вървящия в сянката.
— Според мене нежеланието ти да оставиш Дона показва какво има в сърцето ти.
— Грешиш.
— Тогава остави я да си избере другар. Ако наистина не я искаш и й желаеш доброто, вземи Смеещия се ручей за съпруга. Говорих с нея днес и тя много желае това.
— Може би така ще направя — изрече рязко Вървящият в сянката. Поне няма да се привързва към нея. — Ще ида да я намеря — каза той, хвърляйки потаен поглед към Дона и Виещия вълк, които продължаваха да разговарят.