Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
Той започна да разказва подробно, излагайки всичко, с изключение на интимната си връзка с Дона. Това беше само тяхна работа, на никого другиго. Но Бягащият лос не беше глупав. Четеше в думите повече от това, което казваха.
— Ти се чувстваш отговорен за Дона — забеляза вождът. — Може би се самозалъгваш. Тя е много красива. Човек лесно може да се влюби в нея.
— Знаеш, че за мене няма друга жена след Утринна мъгла. Тя е запечатана в сърцето ми. Дона заслужава мъж, който да я обича така, както заслужава да бъде обичана. Понесла е много болка и унижение от мъжете. Надявам се да й намериш добър съпруг.
Бягащият лос още веднъж дръпна дълбоко от лулата. Изпусна облак син дим. Когато димът се разнесе, Вървящият в сянката с учудване видя, че Бягащият лос е намръщен.
— Да не съм казал нещо, което да те е ядосало? — запита той.
— Тъжен съм, защото не оставяш духа на сестра ми да намери мир. Твърде дълго я държиш жива в сърцето си, братко. Тя умря преди много време. И би искала да намериш щастие с друга жена. Опитвал ли си се да отвориш сърцето си пред Дона?
— Още не съм готов. Дона разбира това и го приема.
Бягащият лос хвърли дълъг поглед към Вървящия в сянката, подбирайки внимателно думите си.
— Ти взе ли Дона в постелята си?
Макар че въпросът беше много личен, той очакваше открит и честен отговор.
Вървящият в сянката се изчерви и отмести очи, без да отговори. Мълчанието му каза на Бягащия лос това, което искаше да разбере.
— Тъй като е вдовица, не е нередно тя да те иска.
Вървящият в сянката сметна за уместно да не разказва на приятеля си за девствеността на Дона. Щеше да изглежда като мръсник и негодник, ако се разбере, че е легнал с девица и после е поискал да я остави на друг.
— Би ли приел Дона в своето племе? Надявах се да я вземеш за своя втора жена, но тъй като вече имаш Слънчев лъч, може би ще намериш някой млад боец, който се нуждае от партньорка.
— Това ли е твоето желание?
— Така трябва да бъде.
— Значи нека бъде така. Но аз ще те помоля за нещо в замяна.
— Каквото и да е.
— Остани тук през зимата. Липсваше ми.
Вървящият в сянката понечи да откаже, но сърце не му даде. Бягащият лос му бе осигурил място за усамотение, когато бе разтърсен от смъртта на Утринна мъгла. Бе оставил раните му да заздравяват постепенно, бе станал негов учител и приятел. Но ако останеше тук, щяха да възникнат сериозни проблеми. Знаеше, че ще е по-лесно, ако скъса веднага с Дона. Останеше ли тук, това щеше да ги накара да се поддадат на взаимната си страст. Това щеше да бъде голямо изпитание, но Вървящият в сянката сметна, че трябва да уважи молбата на Бягащия лос и да остане с племето до пролетта.
— Ще остана, докато се стопи снегът по планините. После ще отпътувам за Орегон, за да се видя със сестра си.
Пролетен дъжд дойде с храната и те прекратиха разговора, за да се насладят на вкусно ухаещото еленско задушено.
Дона изпитваше странно чувство, отивайки заедно със Слънчев лъч към потока. Индианката беше приветлива и мила и докато си бъбреха, Дона започна да свиква със сиукския език. Още не разбираше много неща, но предположи, че с времето ще се научи.
— Тук никой няма да ни безпокои — каза Слънчев лъч, когато Дона коленичи при потока и заплиска лицето и врата си с вода. — Тук се къпят жените. Вървящият в сянката твой мъж ли е? — запита тя непривично дръзко.
Но когато разбра, че е престъпила границите на приличието, почервеня и се извини.
— Няма нищо — каза Дона. — Не си ме обидила. Вървящият в сянката не е мой мъж. Той ме доведе при Бягащия лос, защото нямаше къде да отида и той помисли, че тук ще ми бъде добре.
— В резервата животът не е винаги хубав, но вярвам, че ще бъдеш щастлива с нас. Всички млади воини ще се надпреварват да спечелят вниманието ти. Скоро ще имаш много ухажори.
— Не съм сигурна, че искам съпруг. Аз съм вдовица и бракът ми не беше щастлив.
— Довери се на Бягащия лос, той ще ти избере подходящ човек. — Тя се усмихна плахо. — Може би той ще убеди Вървящия в сянката да се съедини с тебе, дори ако това не се хареса на Смеещия се ручей. Тя го чака много години да се върне при нея.
Дона внезапно потръпна от студ. Досега не се беше замисляла върху възможността някоя жена да очаква Вървящия в сянката. Затова ли той толкова искаше да я види омъжена за друг?
11.
Поканиха Дона да сподели колибата на Бягащия лос и семейството му, но когато Вървящият в сянката каза, че понеже е вдовица, трябва да й бъде дадено отделно типи, вождът се съгласи. Тя наблюдаваше смаяна как жените построиха новия й дом. Когато свършиха, внесоха вътре всякакви прибори и сечива, необходими за домакинството. За кратко време типито се превърна в удобно и уютно жилище.