Отмъщението на стоманения плъх
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на стоманения плъх». Краткое содержание книги:
Седем блюда: лютива бурадска супа, направо огън, риба, месо и други деликатеси, прекалено многобройни, за да ги споменавам. Анжела хапна малко и изпразни чашата си, докато се справях с по-голямата част от храната. Насищайки се, въздъхнах и се отпуснах в креслото.
— Мислех — съобщих аз.
— Едва не ме излъга. Смятах, че плюскаш като свиня в кочина.
— Запази за малко буколическия си хумор. Тежката нощна работа заслужава добра дневна храна. Клизант — това е проблемът ни, или по-скоро сивите хора, толкова здраво контролиращи икономиката му. Хващам се на бас, че ако успеем да се отървем от тях, Клизант няма да има толкова силен интерес към звездни завоевания.
— Това е достатъчно просто: програма от запланирани убийства. Не може да са прекалено много. Ще се радвам да се заема с такава задача.
— О, не, няма да се заемеш. Жена ми няма да става наемен убиец. Не е толкова просто — и физически, и морално. Сивите хора могат да организират добра охрана. А това, че целта оправдава средствата, е политика на банкрута. Видя какво се случи с доктор Мутфак, когато използва средства, които са в разрез с моралните му устои. Ние с теб, любов моя, сме направени от по-здрав материал, но все пак и на нас ще ни подейства, ако се заемем с клане…
Тя побеля и съжалих, че й казах това. Взех ръката й.
— Не исках да говоря в този смисъл, не говорех за миналото.
— Знам, но все едно разрови някои все още живи спомени. Хайде да забравим убийствата. Какво още може да се направи?
— Много неща. Сигурен съм, че има начин да разрушим постоянно разширяващата се клизантска империя.
Анжела поднесе към устните си чашата и на челото й се появи очарователна бръчица.
— Ами организирането на контрареволюция и метежи на завоюваните планети? — предложи тя. — Ако ангажираме клизантците с умиротворяването на току-що завоюваните планети, те няма да могат да разширят много владенията си.
— Стигаш все по-близо до необходимата идея, но все пак не биеш в центъра. Не можем да очакваме много от съпротивителните движения на тези планети, ако примерът на Бурада изобщо показва нещо. Ти чу какво каза Бейз — боевете затихват заради терора. Ако убиеш един от тях, те унищожават двайсет бурадци. След много поколения мир този народ психологически не е готов да води партизанска война. Дори се съмнявам дали клизантците биха реагирали толкова злобно, ако не ги принуждаваха сивите хора, организиращи всичко и разпореждащи се с всичко. Войниците просто изпълняват заповеди, а изпълнението на заповеди винаги е било силата на клизантците. Никога няма да спрем тези хора, опитвайки се да разпалим зад гърба им дребни бунтове. Но си права за причиняването на грижи и проблеми на различните планети… Цялата клизантска икономика и култура е построена на непрекъсната война. Това прилича на някаква безумна форма на живот, която трябва да продължава и да се развива, или да умре. Самият Клизант не може да построи и снабдява флотата си, без да се опира на завоюваните планети. Тези планети се намират под абсолютния контрол на Клизант, така че те приемат поръчки и предават продукцията, и нашествието продължава нататък и никой не може да спре това настъпление.
— Бих искала клизантските завоевания да са от тази безумна форма на живот, за която говориш. Някакви зелени уродливи листари. Бихме могли да ги изтръгнем от корен, да откъснем филизите… — тя разчупи на две мека кифла, за да ми демонстрира какво имаше предвид, а след това я захапа.
Когато отново започна да говори, разбрах, че трябва да помисля.
— Стоп! — заповядах аз. — Не казвай нищо. Мисля. Виждам нещо, то е почти тук.
После започнах да се разхождам по стаята, събирайки две и две, като получавах четири, прибавях четири и получавах осем, решавайки изкусно сложните проблеми на математиката и логиката. Стана ясно. Всичко бе ясно, Всички части застанаха на местата си, а аз се строполих в креслото и хванах чашата.
— Аз съм гений! — заявих скромно.
— Знам. Именно затова и се омъжих за теб. Физически не си много привлекателен.
— Скоро ще се извиняваш за това, жено, а сега да пием за плана ми и за победата.
Чукнахме се и пихме.
— Какъв план?
— Засега още не мога да ти кажа, с изключение на факта, че ще ми се присмиваш, той още не е детайлизиран. Но ще се разработва. Как мислиш, сивите хора обявили ли са за похищението на Край?
— Съмнявам се. От подслушваната командна мрежа не чухме нищо. И съм сигурна, че това не е новината, за която биха искали да уведомят редовите клизантци.