Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Дълбоки води
Дълбоки води - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дълбоки води

Электронная книга - «Дълбоки води». Краткое содержание книги:

Чарити Труит избягва от пищното парти по случай годежа и. След нервен срив тя напуска собствената си преуспяваща компания в Сиатъл, за да отвори малка книжарничка в градчето Уиспъринг Уотърс. Там Чарити среща Елайъс Уинстърс, един от най-могъщите играчи в бизнеса с недвижими имоти. Тласкан от болезненото си минало, той също се опитва да открие истинската си същност. Младият мъж владее древно бойно изкуство, свързано с тайнствената източна философия на водата, но се оказва напълно неподготвен за срещата си с голямата любов. Когато спокойното градче е разтърсено от новината за зловещо убийство, Чарити и Елайъс обединяват усилията си за откриване на убиеца. Непреодолимото привличане между тях прераства в дълбока страст, чрез която двамата разкриват тайните си.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 119
Перейти на страницу:

— Копеле.

Рик бавно се надигна от масата със злобно присвити очи.

— Ако ме питаш, отдава ти се чудесна възможност. В противен случай ще бъдеш заподозрян в убийство. Избирай.

Рик стовари няколко пъти юмрук върху масичката.

— Копеле, копеле, копеле. Ще ми платиш за това. Кълна се. Никой не може да прецака Рик Суинтън безнаказано.

— Хайде да вървим. Десет часът е. Банката е отворена.

Елайъс току-що бе позволил на Крейзи Отис да слезе от рамото му и да се настани върху клона на изкуственото дърво, когато Чарити нахълта в „Талисмани и дрънкулки“.

— Минава пладне. — Беше се устремила към него, а полите й се вееха. — Къде беше? Страшно се разтревожих.

— Хе-хе-хе… — обади се Отис.

Чарити не обърна внимание на папагала.

— Започнах да си мисля, че ти се е случило нещо ужасно.

— Като например?

Елайъс удари един от клавишите на стар касов апарат. Чекмеджето изскочи с весело иззвъняване.

— Откъде, да знам. — Чарити стигна до тезгяха. Беше останала без дъх. — Всичко може да се случи. В градчето има убиец, забрави ли?

— Не. — Елайъс си даде няколко секунди да я огледа с наслада. Страните й бяха поруменели, а очите й блестяха от тревога. Тревога за него, помисли си той смаян. — Изненадан съм как така си почувствала липсата ми. Дочух, че си отървала Нюлин от бесилото.

— Само му намерих алиби. — Веждите й се свъсиха. — Това пък откъде го знаеш?

— Срещнах Тед и Рейдиънс, докато идвах на кея. Разказаха ми какви си ги вършила тази сутрин.

— Така ли? — Тя въздъхна дълбоко. — Една жена винаги си намира работа. Откакто измъкнах Нюлин от лапите на Тубърн, търся алиби за теб.

— За мен?

— Не те ли смущава поне малко перспективата да разкажеш на инспектор Тубърн как приблизително по същото време, когато Гуендолин е била убита, ти си бил зает да претърсваш караваната на Рик Суинтън? Нахълтване с взлом не е сред законните действия и не подсигурява кой знае какво алиби.

Елайъс бавно се усмихна.

— А ти измисли ли ми по-добро?

— Разсъждавам по въпроса. — Тя хвърли поглед през рамо, за да се увери дали са сами в магазина. После се наведе към Елайъс и сниши глас: — Например, ще кажем, на Тубърн, че просто сме решили да се поразходим, докато сме чакали да видим какво ще се случи на плажа.

— Разходка?

— Точно така.

— В мъглата?

— Да.

— Не ти ли звучи малко необичайно?

Тя свъси вежди.

— Десетки хора бяха извън колите си и се мотаеха наоколо.

— Но повечето висяха при оградата и наблюдаваха какво става на плажа.

Чарити прехапа устни.

— А кой ще докаже, че някои от тях не са се разхождали в мъглата?

Той започваше да се забавлява.

— А жената, която видяхме да се измъква от караваната на Суинтън — за нея ще споменаваме ли?

Чарити продължи да гризе долната си устна.

— По дяволите. Това е труден въпрос.

— И става все по-труден. Ако споменем за нея и къде сме я забелязали, тогава трябва да признаем, че сме се навъртали в тази част на къмпинга. Караваната на Гуендолин не е далеч от тази на Суинтън.

— Тогава да не я споменаваме. Та в края на краищата ние нямаме представа коя е.

— Да излъжем инспектор Тубърн? Чарити, шокиран съм.

— Не е смешно, Елайъс. Снощи Гуендолин Пит е била убита, а по същото време ние с теб се занимавахме с нещо, което повечето хора биха определили като незаконно.

— Откъде се появи множественото число? Само аз влязох в караваната.

— Но аз вардех отвън, забрави ли? Точно толкова съм забъркана в тази история, колкото и ти. Заедно сме в тази каша.

Той бавно се усмихна.

— Трогнат съм.

— Драго ми е, че намираш всичко така забавно. Но същото не важи за мен.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Чарити?

Тя го погледна с дълбоко подозрение.

— Какъв?

— Не си даваш сметка, че истината най-добре се вижда в спокойни води.

— Това какво значи?

— Ще отговаряш на всички въпроси на инспектор Тубърн с истината. Това значи.

— Но, Елайъс…

— Успокой се. Тубърн няма да тикне никого от нас в затвора. — Елайъс направи пауза. — Но да предположим, че ме хвърли зад решетката. Ще дойдеш ли да ме посетиш?

— Шегуваш ли се? — Тя му се усмихна сладко. — Ще ти опека торта и вътре ще пъхна пила.

— Поласкан съм.

— Не бъди. Ще направя всичко по силите си да те измъкна, защото иначе Крейзи Отис ще легне на моите ръце, докато не те освободят.

Отис изсумтя.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)