Дълбоки води

Той я погледна така недоумяващо, както и първия път, когато я взе в прегръдките си.

— Бебе ли?

— Имаш ли възражения? От теб ще излезе страхотен баща, а Отис ще бъде детегледачка.

Замаян от дълбоко удивление, Елайъс остана безмълвен известно време.

— Никакви възражения — успя най-сетне да прошепне той.

Тя се усмихна.

Придърпа я плътно в прегръдките си и се загледа в залива.

Сребристата луна се отразяваше в повърхността на постоянно движещата се вода. В този миг бе готов да се закълне, че зърва за миг едно от най-редките отражения: образ от бъдещето. Той направо сияеше.

Елайъс видя как водите от миналото текат безпрепятствено към бъдещето и осъзна, че Хейдън Стоун се оказа прав.

— За какво мислиш? — попита отново Чарити.

— За нещо, което Хейдън е написал в дневника си.

— И какво е то?

— За да опознае истинското щастие, един мъж трябва да се отвори за любовта.

— Мисля, че най-после си научил урока.

Елайъс наведе глава, за да я целуне.