Дълбоки води
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълбоки води». Краткое содержание книги:
— Почакай. — Чарити се извъртя към Нюлин. — Казваш, че си изчакал в пикапа няколко минути преди дванадесет нали?
Нюлин сви рамене.
— Не ми се мръзнеше край оградата на къмпинга, докато свърши представлението. Арлин не би се върнала, преди да се убеди напълно, че никакви космически кораби няма да пристигнат.
— Хората от другия пикап — прекъсна го Чарити забързано.
Ханк я погледна.
— Какви хора?
— Не знам кои са, но бяха паркирали точно зад Нюлин. Двойка младежи. Най-вероятно — тийнейджъри. Или малко по-големи. Студенти. Не ги видях, но ги чух. Бяха пуснали радиото и едната врата на пикапа зееше отворена. Вероятно някой от тях е забелязал кога точно Нюлин е тръгнал да търси Арлин.
Ханк свъси вежди замислено.
— Не си обърнала внимание на номера на колата им, предполагам?
— Разбира се, не. Тогава не мислех за алибита. — Чарити се опита да си припомни всяка подробност. — Хлапетата… правеха онова, което се досещате какво може да прави една млада двойка на задната седалка на пикапа.
— Оправяха ли се? — попита Нюлин съвършено искрено.
Чарити прочисти гърлото си.
— Ами — да.
— Цветът на колата? — попита Ханк.
— Беше полунощ, нали помниш? И мъгливо. — Чарити се опита да си спомни как изглеждаше колата. — Беше тъмен. Имам предвид — пикапът. Пикапът на Нюлин е светъл, та лесно го различих. Не забелязах другия, докато не чух гласовете и радиото. Лампичката в кабинката не светеше. Може би Елайъс ще е в състояние да даде повече информация.
Ханк кимна.
— Ще го попитам, когато го видя днес следобед.
— Почакай. Спомних си! Момичето нарече момчето „Кевин“. Това помага ли?
— Кевин. Тъмен пикап. Студентска възраст. — Ханк кимна, изправи рамене и се пресегна за телефонния указател. — Сигурно е Кевин Гадсон. Върна се от колежа за лятото и излиза с момичето на Търнър. Баща му има тъмнозелен пикап.
Едно от предимствата на малките градчета, помисли си Чарити, докато наблюдаваше как Ханк набира номера, е, че местният полицейски инспектор познава всички. Както и превозните им средства.
Десет минути по-късно, след кратък разговор с Кевин Гадсон, Ханк остави телефонната слушалка и се усмихна весело на Нюлин.
— Чист си, синко. Кевин и приятелката му били пуснали радиото. Помни, че те видял на няколко пъти в пикапа точно преди полунощ. Не си излязъл, преди да започнат новините, а те са в дванайсет без пет. Времето не стига да претичаш през целия къмпинг и да застреляш Гуен Пит.
Нюлин се ухили облекчено.
— Ха, та това е направо чудесно. — Обърна се към Чарити. — Благодаря. Длъжник съм ти.
Чарити въздъхна дълбоко.
— Радвам се, че този въпрос се уреди. Хайде да си вървим, Нюлин.
— Дадено.
Нюлин тръгна към вратата.
Ханк скръсти ръце върху широките си гърди.
— Днес ще бъда доста зает. Много хора ще разпитвам. — Загледа се в Чарити. — Ще се видя с теб и Уинтърс по-късно. Какво ще кажеш за четири и половина?
— Ще бъдем тук — обеща Чарити. — Но не виждам с какво ще ти помогнем повече. Хайде, Нюлин. Магазинът ни чака.
След няколко минути пристигнаха на кея Крейзи Отис. Арлин изскочи от кафенето на Бея и се хвърли в прегръдките на Нюлин.
Рейдиънс, Бея, Япи и Тед излязоха навън да им се порадват.
— Нюлин, така се изплаших. — Арлин впери в него насълзените си очи. — Сигурен ли си, че си добре?
— Да, напълно. — Нюлин я погали по главата неловко, но влюбено. — Благодарение на Чарити. Сети се за някакви хлапета, паркирали зад моя пикап. Едното ми осигури алибито.
Арлин се обърна към Чарити.
— Не знам как да ти се отблагодаря, госпожице Труит. Държах се като пълна глупачка по отношение на Пътешествениците, космическите кораби и всичко. Не стига, че всичките ми пари пропаднаха, но като капак да арестуват и Нюлин за убийство… Просто не знам какво щях да правя.
— Не се съди строго, Арлин. — Чарити я потупа по рамото. — Всеки има право да помечтае.
— Е, оттук нататък мечтите ми ще са свързани с напълно земни неща. — Арлин изправи рамене. — И преди всичко трябва да си намеря работа. Банковата ми сметка е на нула.
Нюлин стисна зъби.
— Не съм убил Гуендолин Пит, но не възнамерявам да плача на гроба й. Тя задигна доста пари от много хора.
— Защо не влезеш да изпиеш един чай, Нюлин? — покани го Бея с майчински тон. — После ще отидеш на работа.
— Благодаря.
Прегърна Арлин през раменете, Нюлин влезе в кафеното „Нашепващи води“.
Рейдиънс погледна към Чарити.
— Добре си се сетила за онези хора в пикапа. Нюлин е външен човек в градчето. И всички знаем колко ненавиждаше Гуендолин Пит. Лесно можеше да се предположи, че той я е убил.