Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Жената се дръпна назад възмутено и я погледна със същото предизвикателно изражение, както и по-рано.
— Шарлот каза, че си дошла насам. Какво правиш тук, по дяволите? Тази пациентка е на Джун.
— Минавах по коридора и тя извика.
Сюзан се шмугна покрай Джаз, която се опитваше да препречи коридора и хвърли поглед към полуосветената стая.
— Какъв беше проблемът?
— Предполагам, че е сънувала.
— Изглежда така, сякаш е мърдала. И системата е включена докрай.
— Сериозно? — вдигна вежди Джаз.
Сюзан я блъсна, принуждавайки я да отстъпи и влезе вътре. След това намали системата и се наведе над леглото.
— Господи! — възкликна тя. — Запали лампата имаме проблем!
Джаз изпълни нареждането, докато Сюзан включваше алармата. След това й помогна да спуснат перилата на леглото от отсрещната страна. Няколко секунди по-късно проблемът бе оповестен по болничната радиоуредба.
— Пулсът й отслабва — излая Сюзан и опипа каротидната артерия на шията. Дръпна се и коленичи до леглото: — Започваме сърдечен масаж. Ти обдишваш, аз правя компресиите.
С огромно отвращение Джаз стисна ноздрите на Роуена и приближи уста до устните й. Издуха въздух в тях и напълни дробовете. Имаше малко съпротивление, което й подсказваше, че пациентката беше напълно отпусната. Тя беше единствената, която знаеше, че на този етап всички опити за реанимиране са пълно губене на време.
Шарлот и една сестра на име Хариет пристигнаха, монтираха апарата за електрокардиограми и го включиха. Сюзан не спираше сърдечния масаж, а Джаз от немай къде продължаваше да обдишва.
— Имаме слаба електрическа активност — каза Хариет. — Но ми изглежда странна.
В този момент пристигна кардио-пулмоналният екип за реанимация и бързо пое случая. Изблъскаха Джаз и започнаха да интубират и да вливат чист кислород. Излаяха няколко заповеди за лекарства и за броени минути ги получиха. Взеха артериална кръв и я изпратиха в лабораторията за газов анализ. Странните криви, забелязани от Хариет в началото, бързо изчезнаха. Електрокардиограмата изписа права линия и ентусиазмът на кардиолозите започна да спада. Роуена не реагираше на нищо.
Джаз излезе от стаята. Върна се до сестринския пункт и влезе в стаята за почивка. Седна и подпря глава върху ръцете си. Имаше нужда от няколко минути насаме, за да се съвземе. Беше разстроена от онова, което се беше случило със Стивън Люис и неблагополучията с Роуена й дойдоха в повече. Не можеше да повярва. Не бе имала никакви проблеми с предишните случаи. Не можеше да не се запита дали нямаше да се страхува при следващата мисия.
С крайчеца на окото си видя Сюзан да се приближава към сестринския пункт. Не можеше да чуе, но предположи, че пита помощник-сестрата, която стоеше на бюрото, къде е отишла, тъй като жената махна с ръка в нейната посока. Когато Сюзан заграка с токове, Джаз вече знаеше, че е настъпило времето за поредната конфронтация.
Сюзан влезе и затвори вратата. Не заговори дори след като седна, само гледаше.
— Още ли се опитват да я върнат? — не издържа Джаз тишината. Искаше да приключи с това колкото се може по-бързо, ако разполагаха с доказателства.
— Да — произнесе сестрата, преди отново да потъне в мълчание. Това приличаше на игра на нерви и Джаз реши да изчака да отмине. Най-сетне Сюзан изплю камъчето:
— Искам отново да те попитам защо беше в стаята на Собчак. Каза, че пациентката е извикала. Какво точно каза?
— Не си спомням да е изричала някакви думи. Просто я чух, това е. Затова влязох да проверя.
— Говори ли с нея?
— Не. Беше заспала, така че просто се обърнах и тръгнах да излизам.
— Значи не си видяла, че системата е била отворена широко?
— Не съм поглеждала към системата.
— Пациентката добре ли ти изглеждаше?
— Разбира се! Точно затова си тръгнах, когато се сблъскахме с теб на вратата.
— Какви са тези драскотини по ръката ти?
Заради начина, по който седеше с подпрени на бюрото лакти, ръкавите й се бяха смъкнали достатъчно, за да разкрият трите драскотини и засъхналата кръв.
— О, това ли? — засмя се пресилено Джаз и смъкна ръце, прикривайки раните. — Стана в колата ми. Не е нещо сериозно.
— Текло е кръв.
— Може би малко, но няма проблем, наистина.
Тя отново усети втренчения поглед и се почувства като третокласничка. В продължение на минута Сюзан не каза нищо и почти не мигаше. На Джаз й писна. Тя отблъсна стола назад и се изправи.
— Е, време е да се връщам на работа. — Тя заобиколи Сюзан и отвори вратата.
— Изглежда ми странно стечение на обстоятелствата, че ти си била в онази стая — каза Сюзан като се завъртя и отново заби очи в нея.