![Мъжът, момчето [1999 г.] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/7/mzht-momcheto-1999-g-download.jpg)
Мъжът, момчето [1999 г.]
- Автор: Парсонс Тони
- Серия: Хари Силвър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът, момчето [1999 г.]». Краткое содержание книги:
— На два-три километра — взех да налучквам аз.
— Шест километра — поясни Сид. — Шест километра цветя, дървета и зеленина. И хора, яздещи коне! В сърцето на един от най-големите градове по земята!
— Ами езерото! — напомних аз. — Да не забравяме езерото.
Седяхме в кафене на първия етаж в огромна бяла сграда на Портланд Плейс, строена през трийсетте: Британският кралски институт по архитектура, който се падаше точно срещу Китайското посолство, огромен оазис на красотата и спокойствието, за чието съществуване не бях и подозирал, докато Сид не ме доведе тук.
— Серпантината11 ми харесва — съгласи се тя. — По това време на годината можем ли още да вземем лодка? Не е ли много късно?
— Не знам — признах си. Беше последната седмица на септември. — Сигурно още няколко дни можем да се повозим на лодка. Искаш ли да опитаме?
Раздалечените ѝ кафяви очи станаха още по-големи.
— Сега ли?
— Защо да не е сега?
Сид си погледна часовника.
— Защото трябва да бързам за работа — усмихна се тя. — Извинявай. Инак на драго сърце бих се повозила.
— Ами утре? Рано сутринта. Още преди да са се струпали хора. След закуска ще дойда да те взема от вас.
Още не бях виждал къде живее.
— Довечера след работа бих могла да дойда при теб — рече Сид.
— Довечера ли?
— Така наистина ще успеем да дойдем рано.
— След работа ще дойдеш у нас?
— Да. — Тя погледна надолу, към облаците в кафето си, после отново към мен. — Имаш ли нещо против?
— Не, разбира се — отвърнах. — Ще се радвам много.
Връзката ми със Сид сигурно е започнала като глупаво увлечение, когато аз още не можех да прежаля Джина. После обаче, след като преспахме за пръв път, вече не беше така.
Защото устните на Сид пасваха на моите както ничия друга уста — дори Джинината.
Без майтап: устата на Сид ми пасваше идеално. Не беше нито много твърда, нито много мека, нито много суха, нито много влажна, Сид не прекаляваше и с езика. Направо мечта.
И преди, разбира се, я бях целувал, но не беше същото. Сега започнехме ли да се целуваме, не исках това да свършва никога. Устните ни сякаш бяха създадени едни за други. А колко често можеш да твърдиш подобно нещо? Колко често намираш човек, чиито устни са точно като за твоите? Ще ви кажа: само веднъж. Ето колко често.
По света има много прекрасни хора, милиони хора, в които би могъл да се влюбиш. Но съществува само един човек, чиито устни са създадени за твоите.
Въпреки всичко, което се случи по-нататък, и досега съм убеден в това. Честна дума.
В ранните часове я гледах как спи, беше ми приятно, че е до мен в леглото, радвах се, че знае толкова малко за предишния ми живот и не се е настанила веднага откъм страната на Джина.
Унесох се с мисълта, че вече сме заедно и сами ще решим от коя страна на леглото ще спим.
После тя се събуди с писъци.
И защо се разпищя — заради Пат, моля ви се.
Вероятно събуден от пияни, прибиращи се в малките часове на съботната нощ, той бе станал от леглото си и без дори да се буди докрай, се беше пъхнал в моето. Не се събуди и когато преметна краче върху кръста на Сид и тя подскочи като ужилена, сякаш някой беше изритал прозореца.
Сид се обърна към мен и захлупи лице върху дланите си.
— Майко мила — помислих си — сподели тя. — Всъщност не знам какво си помислих. Виждах теб. А усещах друг.
Прегърнах я през раменете и се опитах да я успокоя. Пат лежеше откъм нейната страна с отворена уста, с ръце над главата, с кръгло гладичко лице, което не виждахме, но с крак, все още преметнат върху Сид.
— Добре съм, добре съм — заповтаря тя и отмести леко крачето на сина ми.
Претърколи се откъм моята страна на леглото и стана — изобщо не изглеждаше добре. Реших, че отива до тоалетната. Но когато минаха пет минути, а нея още я нямаше, отидох да я търся. Седеше на кухненската маса и беше облякла една от моите ризи, която сигурно беше извадила от коша с дрехите за пране.
Седнах до нея и я хванах за ръцете. Целунах я по устата. Лекичко, без да раздалечавам устни. Обичах да я целувам всякак.
— Съжалявам, че Пат те изплаши — подхванах, — прави го понякога. Идва в леглото ми, де. Трябваше да те предупредя.
— Нищо ми няма.
— Сигурна ли си?
Тя поклати глава.
— Не съвсем.
— Виж какво, наистина съжалявам, че те стресна. Ще се постарая да не се повтаря. Ще сложа резе на вратата. Или ще вържа Пат. Или…
— Притеснявам се не от Пат — прекъсна ме тя. — Притеснявам се за нас.
— В смисъл?
— Още не сме разговаряли като хората, нали?
11
Тясно изкуствено езеро в Хайд Парк с лодки и плаж. — Б. пр.