Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Келнерката — неуморима жена с лице като на Злата магьосница — без много да му мисли допълни чашката на Болд с истинско кафе и той го остави настрана.
— Да й кажа ли? — попита Боби, забелязвайки грешката.
— Не…
— Извинете — каза Боби и стана от стола.
Болд се пресегна и я дръпна надолу.
Келнерката се обърна. Боби й каза:
— Вие наляхте истинско кафе в тази чашка, а той го пие без кофеин.
Тя се нацупи и попита Болд:
— Вярно ли е?
— Декофеинизирано, да — каза Болд. Изражението на досада на лицето на тази жена го накара да се почувства виновен за това, че е прав. История а ла Крамер.
— Той би искал ново кафе — напомни й Боби.
Келнерката не се зарадва на това.
— Моля! — добави Боби малко изкуствено.
Болд започна да възразява, но Боби го стисна за ръката, за не говори повече. Тя беше доста силна за нейния ръст.
Сервитьорката донесе ново кафе.
— Съжалявам! — извини се тя.
— Няма проблеми — каза Болд.
Когато тя се отдалечи достатъчно, за да не може да чува техния разговор, Боби продължи.
— Аз съм сервирала в колежа. Няма извинение за такива грешки. — Тя вече гризеше своите бисквити.
Болд сръбна от горещото си кафе. „Да, не й липсва амбиция“ — мислеше си за Боби.
Тя каза:
— За изчезването на Бетси Норвак е съобщил нейният приятел миналата сряда. Нейната кола и сърфът й са изчезнали. По неговите думи тя е била „фанатична спортистка и сърфистка особнячка“. Физическите й характеристики са най-близки до тези на намерения труп.
— Нашият последен обект е Карла Бандучи — добави. — Удар в кораб при водни ски, нейният съпруг бил на кормилото на теглещата лодка. Позвъних на местоработата му. Те посъветваха да проверя в неговата предпочитана бърлога. Това е един бар, недалеч от тук. Не е бил на работа през последните десет дни и обичал водката. Зная, че имате по-важни задачи, но инструкцията препоръчва поне един партньор за такива случаи, а ние нали сме партньори. Бих могла да тръгна и сама, но…
— Няма проблеми. Установихте ли дали той е там?
— Да. Позвъних преди нашия разговор. Барманът каза, че той бил там, но не бил във форма да разговаря с полицаи. Казах му да запази в тайна нашия разговор и той обеща. Така че със сигурност мога да кажа, че е бил там.
— Да хвърлим един поглед! — Болд избърса брадичката си, сръбна остатъка от кафето и остави двайсет и пет цента бакшиш.
Боби грабна монетата и му я подаде при вратата с думите:
— Не насърчавайте такова обслужване — скара се тя и му отвори вратата. — Освен това кафето ви не беше прясно.
— Откъде знаете това?
Тя посочи с пръст слепоочието си.
— Зорко око!
— О! — Той с жест й даде път и тя мина напред.
Много добре, мислеше си. Най-малкото, има поне амбицията да постигне нещо.
Джо Бандучи седеше на столче пред бара в „Солт и Уинд“. Заедно с бармана и още двамина гледаха телевизия с изключен звук. Автоматичният грамофон блъскаше някаква песен.
Лу Болд представи себе си и детектив Гейнис на Бандучи, след което попита дали не биха могли да седнат по-настрани, където е по-спокойно. Бандучи имаше доста червена боя, като Ла Моя, черна коса, постоянна брада и кафяви очи, но отпуснатият корем и слисаният поглед на изцъклените му очи издаваха неговото хоби.
— Разбира се! — каза Бандучи, като ги поведе към най-отдалечения ъгъл, където не се чуваше грамофона. — Във връзка с Карла, нали?
— Да, господине — отвърна Гейнис.
Болд й кимна, което значеше да продължи. Той седна по-назад и се приготви да слуша.
— Тук сме, за да ви зададем някои въпроси — каза му тя.
— Изненада — отвърна Бандучи.
— Вие попълнихте рапорта за изчезналата…
— О, не! Аз уведомих Бреговата охрана, че съм загубил жена си при каране на водни ски. Тя падна, както знаете. Единственото, което направих, беше да се върна да я прибера. Това беше следващият ми кръг. — Гласът му заглъхна, потънал в нетрезва печал. — Следващото нещо, което зная… Боже, Исусе!
— Подписахте рапорта за изчезването.
— Попълних всички видове формуляри. Голяма работа. С това не можех да я върна, нали?