Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Облегна се с огромната си тежест върху пианото и каза:
— Проклет да съм, ако това не е Трейси. Монаха! Как върви ловът на вещици?
Беър носеше голяма брада, с която изглеждаше уморен и по-възрастен. Все още се отличаваше с проницателните си кафяви очи и черните си буйни вежди, разбира се, но зъбите му не бяха така бели, както някога, а очите му оставаха постоянно кървясали.
— Пея, Беър!
— Какъв вятър те довя тук, Монахо?
— Пропускам клавиши вече! — каза той, като продължаваше да свири.
— Ти ми липсваше. На всички нас — също. Обади ми се, преди да си тръгнеш. Ще бъда в дъното при бръмкалото. — Беър се поклони и тръгна нататък, като се разхождаше бавно из бара.
Трябваше да е сигнализирал барманката незабелязано, защото минута по-късно върху пианото се появи чаша с мляко. Болд продължи да свири в течение на четиридесет и пет минути, после поръча кошничка миди, и когато бяха донесени, отиде при Беър на ъгловата маса, далеч от сцената.
— Искаш да се върнеш към старата професия? Бих могъл да ползвам някого за „Щастливия час“.
Болд се почувства за момент изкушен от идеята.
— Мога ли да взема билет за отложеното състезание?
— Предлагат се правостоящи.
Те са наблюдаваха взаимно около една минута. Болд се зае с мидите.
— Добре са опържени.
— Сменяме редовно маслото. Трикове на бизнеса. — Беър каза това с леко чувство на самосъжаление.
Болд не би могъл да си представи какво значи да се осигурява непрекъсната работа на такова заведение, какво означава да започнеш работния ден в девет или десет часа и да работиш до два или три часа през нощта. При това служителите винаги те мамят, посетителите също. Да живееш живота си само на едно място, където мирише на вкисната бира и стари пури, където всеки поглед към външния свят е считан за натрапничество, а разговорите са досадни. Няма благодарности. Но всичко това показваше, че неговият живот е дяволски добър.
„Може би затова и дойдох тук“ — помисли си Болд.
— Как ви върви работата по „кой го направи“? — попита Беър.
— Все още не зная кой го е направил.
— За какво ти плащат?
— Плащат, защото никой не се заема с тази работа.
— Да, има смисъл.
— Имаме работа със смахнат човек. Обича да беси жени.
— Че кой не обича?
— Напуснах Елизабет — каза Болд.
Това беше възприето със закъснение.
— Вие какво?
Болд кимна.
— О, боже! Това е адски звучаща нота.
— Ако говорим за ноти, пианото ти се нуждае от настройка.
— Е, не прехвърляй темата върху мен. Искаш ли да говориш за това?
— За пианото или за Елизабет?
— Не превръщай разговора в прослушване. Аз съм сериозен. Искаш ли да говориш?
— Не!
— Ох! Дошъл си тук заради добрата храна?
— Съжалявам. Няма за какво толкова да се говори. Тя мисли по моя въпрос от месеци. Загубихме всяка връзка между нас. Тя печели пари в своя бизнес. А аз не зная къде съм. Изцяло в работата, мисля. В откриване на убийци. Тя иска да работи по свой начин. Иска къща в Броудмор и яхта в Шлиснол.
— И какво лошо има в това? Някои имат и по-лоши мечти.
— Завъдила си е любовник.
— О-о!
— В „Четирите сезона“, не където и да е.
— А защо не? Момчето вероятно ще я отпише скоро. — Беър го погледна с надеждата да предизвика приятеля си, но разбра, че не е успял. — Винаги се забавлявам — каза.
— О, нямам нищо против.
— А ти къде си?
— Под наем в Интерлейк — близо до Стоун Уай — зад Алайд Ван. Малка къща с две спални, в дъното на двора, оградена с висок жив плет. Верандата смърди на котешка урина. Знаеш ли нещо против такава миризма?
— Обгаряне! — Пак не улучи.
Болд кимна.
— Аз съм в квартал три хиляди и петстотин. Може би ти си някъде наблизо. Това е единствената къща, която не се вижда от улицата. Търси джунглата. Това съм аз.
— Тарзан.
— Правилно.
— Много съжалявам за Лиз.
— Аз също.
— Не е ли възможно помирение?
— Не зная. Аз я обичам. Трябва да я обичам все още, иначе това не би ме наранявало толкова много. Предполагам, много неща могат да се простят, стига да има желание за това. За сега ми липсва такова желание. Минаха само няколко дни. Това може и да се промени.