Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Той обходи цялото пространство на двете съседни кварталчета, за да търси следи от автомобилни гуми, с надеждата да свърже следите зад къщата на Крой с това убийство, но нищо не откри. Питаше се дали фургонът, забелязан зад къщата на Крой, има въобще такова значение за това убийство, както би могло да изглежда. Колко хиляди такива фургони имаше в района на Голям Сиатъл?
След разговора с Дафи за възможните мотиви на един убиец дубльор, Болд продължаваше да си представя в тази роля свой колега полицай, който умело се спотайва някъде в сянка, поглеждайки предпазливо през рамо. Гняв. Ревност — заради неговата способност да се прикрива. Идеята изглеждаше абсурдна, но не можеше нищо да се изключи напълно. Единственото лице, известно на Болд като невинно, беше самият той.
Той караше към центъра на града, но мисълта му бръмчеше непрекъснато. Като изкачи хълма при „Аврора“, видя града под себе си като на длан. Наляво Междущатски път номер пет беше нагъчкан с автомобили. Днес не забеляза белите пластмасови знаци. Вместо това видя корабостроителниците покрай канала и ръждиво оцветените корпуси на рибарските кораби, чезнещи в черните води.
Няколко минути по-късно паркира пред комедийния бар „Голямата шега“ на Беър Беринсън и влезе вътре. Забеляза, че стъклата на прозорците се нуждаеха от измиване, а тротоарите — от метене. Няколко клиенти ядяха миди на бара, пиеха бира и слушаха тиха видеомузика по телевизора, поставен високо над тях. Болд не позна собственика. Все едно да се върнеш у дома и да видиш не собствената си майка, а някоя друга жена в кухнята. Барманката имаше птиче лице и беше в началото на четиридесетте, изгледа го с любопитство.
— Беър не е ли наоколо? — попита.
Тя имаше пресипнал глас и широка отблъскваща уста. Той несъзнателно я сравни с Дафи — не с Елизабет, а с Дафи — и някаква болезнена конвулсия за вина го преряза.
— В офиса е. — Тя се опита да бъде учтива.
— Кажете, че Монаха е тук, моля ви!
— Монаха? Като в Теолонис?
— Да.
Тя поклати глава безсмислено и вдигна слушалката. Болд откри клавиатурата на пианото и се загледа в белите клавиши с такава любов, с каквато бащата поглежда в люлката на своето дете. Той дочу само една дума — Монаха, и затварянето на телефона, но не отдели погледа си от клавиатурата, докато тя не каза:
— Вървете! Една музика е достатъчна, освен ако не сте музикант.
— Трейси! — каза той към кривогледите й очи.
— Това да не е истинското ви име?
— Не! — отвърна той, приемайки разговора. — Столът се е разклатил и се нуждае от поправка. Пластмасово покритие на долно „F“ е отчупено, а на горно „С“ и горно „Е“ е прогорено с цигара. Непростимо!
Той плъзна пръстите си по отворения риф на „Синия монах“ и извади нежен акорд с лявата си ръка. Притвори очи, пропусна нота, това го накара да съсредоточи погледа си върху клавишите, за да избегне следващи грешки.
Мелодията събуди у него порой от спомени, както често му се случваше и с други мелодии. Почувства се едновременно в множество барове. Спомни си лицата на някои хора, дори за една бурна нощ с някаква червенокожа от Небраска.
Беър беше винаги малко шумен и много забавен. Беше човек твърде умен, за да не преуспее; прекалено изтънчен за Якима Хай и твърде неизвестен за останалия свят. Двамата с Болд се отдадоха на джаза, заедно дойдоха в тукашния колеж, търсейки слава, богатство и жени. Болд започна в селскостопанските науки, след като беше работил много в областта на овощарството, и мислеше, че не познава фермерските проблеми. Но още в първи курс часовете по психология го накараха да се заинтересува от човешката мисъл. Това, от своя страна, го доведе в курса по криминално поведение, после дойдоха криминални науки, докато се обвърза напълно.
Беър изпадна от училището, записа се в армията. След около шест месеца беше изпратен във Виетнам за пръв и последен път. Попаднал на мина, докато търсил отхвръкнал зар. Мината откъснала част от десния крак, а едно парче засегнало лявата му ръка. Зашили по-голямата част от ходилото на крака, но въобще не намерили два от пръстите на крака. По тази причина бил освободен от армията и пенсиониран до края на живота за нетрудоспособност. Той претендираше, че е спечелил голяма слава като комик на тези отвъдморски територии. Болд смяташе, че наличието на спестени пари у Беър има нещо общо с това. Последният път, когато го беше видял, Беър все още пушеше непрекъснато и се кикотеше силно на ужасните шеги в дъното на своя клуб. Той беше издълбал сцена за себе си. Имаше силен клуб, който се посещаваше от колежаните въпреки пътуването до центъра, както и лоялна тълпа за обяд и вечеря, което спомагаше за покриване на разходите.