Пеещата галерия
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Скръбните мистерии на брат Ателстан #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
— Виждате ли! — извика тържествуващо лейди Ерменгилда. — Веши е бил видян с една от уличниците си! Мастър Бъкингам трябва да е прав. Нищо не пречи Брамптън все пак да е убил сина ми, а пък смъртта на Веши може да няма нищо общо с останалото.
Кранстън обаче не остана доволен от новините.
— Както и да е — сопна се той. — Имам още въпроси, които искам да задам на лейди Изабела и на сър Ричард. Останалите са свободни да си вървят.
Лейди Ерменгилда се накани да възрази, но синът й се пресегна през масата и нежно я докосна по китката, приковавайки в нея умолителен поглед. Старицата се изправи, изгледа злобно Кранстън и последва останалите извън салона. Сър Джон ги изчака да излязат и тихо попита:
— Лейди Изабела, били ли сте някога в Найтшейд Хаус на Пайпър Стрийт? Къщата се намира близо до кармелитския манастир…
— Никога!
— И не познавате аптекар на име Саймън Форман, така ли?
— Чувала съм за него, но не сме се срещали.
Ателстан видя страха в очите на лейди Изабела. Лицето на вдовицата беше изгубило златистия си оттенък и в момента изглеждаше бледо и измъчено.
— А вие, сър Ричард?
— Не, разбира се! — търговецът се наведе напред и посегна към мястото, където трябваше да виси мечът му. — Не ви ли е малко неудобно да идвате в тази къща — изсъска той — и да обиждате лейди Изабела и мен, твърдейки, че се движим сред разни отрепки? Не се опитвайте да се правите на хитрец, Кранстън! Брат ми беше отровен. Не ми харесват намеците ви, че един от нас е отишъл в онази аптека, за да купи отровата, с която е бил убит сър Томас!
— Странно — продължи Кранстън непринудено, — защото този следобед, когато двамата с брат Ателстан отидохме дотам, аптекарят ни каза, че е продал стъкленица с отрова на някаква дама, която изглеждала точно като вас, лейди Изабела. Жената била облечена в черно наметало, обточено с бяла кожа, имала червеникава коса и се отличавала със същия ръст и тен като вашите.
— Никога не съм била в Уайтфрайърс! Не съм стъпвала в аптека!
— Имате ли черно наметало, обточено с бяла кожа?
— Да, както и стотици други жени в града!
— Срещали ли сте Форман?
— Не знам. Може и да съм. Съпругът ми имаше много странни приятели. Все едно, защо ми е да убивам сър Томас? — извика лейди Изабела, надигайки се от стола си. — Той беше добър човек и ми осигуряваше всичко, което една жена би могла да желае.
— Лейди Изабела — рече спокойно сър Джон, — добре известен факт е, че съпругът ви имаше особени предпочитания. Кажете ми — вие обичахте ли го?
— Това е прекалено, сър! — сър Ричард сграбчи Кранстън за китката, но коронерът му се изплъзна.
— Достатъчно! — на сър Джон вече му беше дошло до гуша от арогантността на тези хора, които си въобразяваха, че могат да го разиграват както си искат. — Като служител на краля мога да ви кажа, че в случая са намесени интересите на Короната и че обвиненията по него могат да включат както убийство, така и държавна измяна!
Сър Ричард седна обратно на мястото си, дишайки тежко. Лейди Изабела го хвана подръка, погледна го, а после поклати глава.
— Най-добре ще е да ни кажете истината, милейди — рече Ателстан тихо. — Трябва да го сторите! Съпругът ви и още двама мъже бяха брутално убити. Опасността обаче още не е преминала, а ние двамата със сър Джон обикаляме Лондон, играейки си на „Сляпа баба“. Съпругът ви, лейди Изабела, си е имал тайни и тъкмо те са станали причина за смъртта му. После убиецът му се е опитал да хвърли вината върху Брамптън, но благодарение на съдбата и обстоятелствата ние успяхме да докажем не само че икономът ви е бил невинен, но и че той също е бил убит. Веши пък е видял или е чул нещо и затова също е трябвало да бъде премахнат. И така, милейди, в името на новия крал, отговорете ми на следния въпрос: ходили ли сте някога в аптеката на Саймън Форман?
— Не!
Ателстан прикова погледа си във вдовицата.
— А обичахте ли съпруга си?
— Не! Сър Томас беше мил човек, но не ме познаваше… не и плътски. Имаше си други предпочитания…
— Към млади мъже ли? — попита монахът.
— Явно златарят е бил содомит! — излая Кранстън. — Падал си е по момченца! Точел е лиги по тях!
Ателстан се обърна към коронера и поклати глава. Лейди Изабела скри лицето си в ръце и горчиво заплака.
— Разкажете ми за съпруга си, милейди — настоя монахът.