Пеещата галерия

— Да — кимна капеланът със светнали очи. — Точно така беше.

— После всички сте влезли в стаята и сте намерили сър Томас проснат на леглото. На масата до него пък е имало чаша с отрова. Никой не е смеел да продума…

— Освен Веши! — намеси се Алингам. — Той каза: „Бяха само трийсет и една!“

— Знаете ли какво е имал предвид? — попита Кранстън.

— Не, но какво ли не бих дал, за да узная!

— След това сте изпратили някой слуга да повика лекаря — продължи коронерът. — Мастър Дьо Троа е дошъл, прегледал е трупа и е обявил, че сър Томас е починал вследствие на отравяне. Предната вечер Брамптън е отнесъл чашата с вино в стаята на господаря си и това е бил последният път, в който е бил видян жив. На следващата сутрин, след като сър Томас е бил открит мъртъв, тялото на Брамптън е било намерено да виси от една греда на тавана. Мастър Веши беше тук, когато брат Ателстан и аз дойдохме в къщата за първи път. Късно същата нощ той е излязъл, за да отиде Бог знае къде, след което беше открит обесен под Лондонския мост. Имайте предвид, че разполагаме с доказателство, че нито Брамптън, нито Веши са се самоубили, но засега ще го запазим в тайна. Смъртта на сър Томас обаче все още си остава загадка.

— Все пак може да го е убил Брамптън! — рече Бъкингам.

— Защо мислите така? — погледна го Кранстън.

Секретарят вдигна рамене.

— Разбирам, че си имате някаква причина да твърдите, че Брамптън не се е самоубил, но това не означава, че не е виновен за смъртта на сър Томас.

Коронерът се ухили.

— Имате право, секретарю. От вас би излязъл чудесен адвокат. Ще запомня това.

Изведнъж край вратата настана суматоха. В следващия момент в салона нахълта някакъв слуга, който се наведе над рамото на сър Ричард и му зашепна нещо в ухото. Търговецът вдигна поглед.

— Сър Джон, от канцеларията на шерифа са изпратили вестоносец, който иска да говори с вас.

— С ваше позволение, ще го изслушам, сър Ричард. Кажете му да влезе.

И така, вестоносецът — някакъв надут младеж — тържествено пристъпи в салона.

— Сър Джон, нося ви съобщение от заместник-шерифа — той се огледа наоколо. — Става дума за мастър Веши.

— Говори! — отвърна Кранстън.

— В нощта на смъртта си търговецът е бил забелязан в една кръчма край реката. Съдържателят на „Златните ключове“ твърди, че някакъв мъж, отговарящ на описанието на Веши, е пил при него до късно през нощта. После мъжът си е тръгнал с млада червенокоса проститутка, която кръчмарят не бил виждал никога преди.

— Това ли е всичко? — попита коронерът.

— Да, сър Джон.

Кранстън освободи вестоносеца и Ателстан забеляза, че настроението на групичката, събрала се в салона, доста се е приповдигнало.