Пеещата галерия
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Скръбните мистерии на брат Ателстан #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
— Е, господа, кои сте вие?
— Аз съм сър Джон Кранстън, градският коронер, а това е моят секретар, брат Ателстан.
Устните на мъжа се разтеглиха в усмивка, но очите му добиха сурово изражение.
— Искате да си купите нещо ли?
— Да — червен арсеник и беладона. Продаваш такива неща, нали?
Промяната, която настъпи у Форман, беше направо поразителна. Веселата маска тутакси падна от лицето му, а погледът му стана по-бдителен. Той се изпъна в стола си и тревожно се заозърта през рамо. Ако беше знаел кои са, преди да им отвори вратата, помисли си Ателстан, домакинът им вероятно никога нямаше да ги пусне в къщата си или поне щеше да вземе мерки да скрие всичко, което не би искал да виждат.
— Е, сър? — настоя Кранстън. — Имаш ли от тези отрови, или не?
Форман поклати глава, без да откъсва очи от тези на коронера.
— Аз съм аптекар, сър. Ако търсите лек за ревматизъм, главоболие или стомашно разстройство, мога да ви помогна. Беладоната и червеният арсеник обаче са смъртоносни отрови — той дълбоко въздъхна. — Много малко хора ги продават. Скъпи са и освен това са изключително опасни в ръцете на онези, решили да ги използват, за да отнемат нечий живот.
Кранстън се усмихна и се наведе напред, почти завирайки лицето си в това на аптекаря.
— Позволи ми да започна отново, мастър Форман. Знам, че имаш смъртоносни отрови и че си готов да ги продадеш на всеки, който може да плати съответната цена. Имай предвид — излъга той, — че нося в кесията си заповед от върховния съдия. Това значи, че ей сега мога да изпратя помощника си в града със заръката да доведе тук хората на шерифа. Те ще претърсят къщата и — уверявам те — намерят ли и едно зрънце отрова, ще отговаряш за това не пред градския съвет, а пред кралския съд! Хайде, признай си — някъде тук несъмнено трябва да има някакъв документ, в който отбелязваш какво продаваш.
Аптекарят пребледня, а по челото му избиха капчици пот.
— Ще си спечелите много врагове, завличайки ме в съда, Кранстън! — прошепна той. — Имам влиятелни приятели — Форман хвърли един поглед към Ателстан. — Игумени, архидякони, свещеници. Все хора, които с радост ще се застъпят за мен и за опазването на общите ни тайни!
— Хубаво, мастър Форман! — отвърна Кранстън. — Ето сега вече се разбираме. Имай предвид обаче, че нямам никакво желание да навреждам на търговията ти, нито да се ровя из тайните ти, макар че някой ден сигурно ще го сторя — той погледна към лавиците над главата си. — Единственото, което искам да знам в момента, е кой е идвал тук през последния месец, за да си купи арсеник и беладона. Ето, вероятно това ще ти се стори познато — при тези думи коронерът извади една малка стъкленица с отрова и Форман се ококори от изненада. — Стъкленицата е твоя, сър — внимателно опипа почвата Кранстън. — Виждам, че по лавиците ти има доста подобни. Е, кажи ми — кой купи от теб тази отрова?