Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
Алексий изобщо не планираше да ѝ държи поучителна реч, а по изражението на лицето ѝ изглежда, че и тя не очакваше такова нещо. Но, дявол да го вземе, щеше да ѝ помогне. Веднага.
– Не внимавах достатъчно, не те наблюдавах, не бях достатъчно предпазлив. Раниха те и вината е моя. Така че, бог да ни е на помощ, но ще проверя колко лошо си ранена – когато приключи с речта си, бе стиснал челюстта си толкова силно, че го болеше.
Грейс присви очи и повдигна брадичка, сякаш му се опълчваше с всеки поглед и движение. Но както винаги направи нещо съвсем неочаквано. Силно се засмя и вдигна ръце, за да му позволи да я съблече.
– Не си прав, но в момента нямам достатъчно енергия да споря – отвърна му тя. – Какво ще кажеш да ми помогнеш да се съблека, а след това ще почистим драскотината?
Алексий извади единия от кинжалите си.
– Свали ръцете си. Не желая да изпитваш болка, затова ще срежа блузата ти. Далеч съм от мисълта, че отново ще можеш да я облечеш.
Грейс свали ръце и се намръщи, когато силната болка я проряза, след това Алексий хвана ръба на блузата ѝ и прокара кинжала точно по средата на плата. След като го сряза, го разтвори на две, за да види една от най-красивите и същевременно най-ужасяващите гледки, на които бе станал свидетел тази вечер. Прекрасните ѝ гърди и нежният, бял дантелен сутиен, както и ужасната рана, която зееше отстрани.
Барабаните, които допреди броени минути кънтяха в съзнанието му, отново разкъсаха черепа му, но той ги пренебрегна. Хипотетично им затръшна вратата с побесняла ярост. Нямаше време да си позволи да загуби самоконтрола си. За секунда обаче трябваше да стисне ръцете си в юмруци, така че Грейс да не види, че трепереха. Ако гадината я бе ранил няколко сантиметра встрани, сега тя нямаше да стои пред него.
Безжизненото ѝ ледено тяло щеше да лежи на тревата на двора заедно с останалите две, загубили живота си без сериозна причина.
– Кръвта се съсирва. Ако раната бе дълбока, все още щеше да кърви. Само трябва да я изчистим и да я превържем – успя да изрече най-накрая.
– Поне не е нужно да ми биеш ваксина срещу бяс – каза Грейс и опита да се усмихне. – В едно медицинско списание от Нова Англия прочетох, че е доказано, че шейпшифтърите не са преносители на бяс.
Алексий се насочи към мивката, отвори един от шкафовете и взе няколко чисти кърпи. След това пусна водата и когато тя бе достатъчно гореща, напои с нея кърпите, като за момента остави няколко сухи.
– Медицинско списание от Нова Англия? Задължително ли е водачите на бунтовниците да четат подобни трудове? Поеми си дълбоко дъх. Ще щипе – каза той и притисна горещата кърпа към раната ѝ.
Тя ахна, но не се дръпна.
– Нали знаеш списания като „Медицински журнал“, „Месецът на шейпшифтърите“ и „Тримесечието на вампирите“? Все обичайните неща.
Алексий повдигна вежда, убеден, че в момента тя се занасяше с него. Почти сигурен бе. Широката ѝ усмивка обаче не му помагаше да разбере дали беше прав. Вместо това внимателно изтри частта около раната, по която се стичаха както вода, така и кръв. След това захвърли кърпата и намокри друга.
– Дръж това – нареди ѝ той, като сложи ръцете ѝ на кърпата. – Трябва да огледам набързо. Да се уверя, че всичко е наред и никой няма да ни нападне, а след това ще навестя Доналдсън и затворника ни.
– Ако дойдат, ме повикай – добави тя. – Тази драскотина няма да ме спре. Обещай, че ще го направиш.
Алексий я погледна право в очите и безмълвно изрече обещанието си. След това се насочи към оръжейната, за да се запаси с малко оръжия. Щеше да се почувства много добре с меч в ръка и няколко човешки пушки. Независимо дали трябваше да използва атлантско, или човешко оръжие, той щеше да го направи, ако така можеше да я защити. Ако нападателите идваха, щяха да умрат. Предпочиташе да загине, пред това да вика Грейс за помощ.
Никога не се бе чувствал така: като един неудържащ на обещанията си нещастник.
Глава 16
Грейс си позволи да даде израз на болката, която от няколко часа я измъчваше, веднага след като се увери, че Алексий не се намираше близо до нея и нямаше да я чуе. Изключително предпазливо слезе от масата, на която я бе качил воинът, докато все още притискаше мократа кърпа към раната си, страхувайки се да погледне колко сериозна бе тя. През цялото време, докато Алексий я почистваше, беше успяла да се концентрира върху него и бе почти омагьосана от яростта и загрижеността, които се отразяваха в очите му. Почти се разплака, докато този така свиреп воин се грижеше за нея с такава нежност и внимание.