Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
Може би и нейната душа бе излетяла, въпреки че тялото ѝ все още не го знаеше.
– Аз ще се погрижа – отвърна ѝ Сам. – Имам приятели, които имат приятели. Мъж на име Тайни ще заеме мястото ми.
– Как изглежда той?
– О, повярвай ми, ще го познаеш, щом го видиш.
Сам я прегърна неочаквано, но когато осъзна, че притискаше раната ѝ, прошепна тихо извинението си. След като нареди на Блу да скочи в джипа, самият той се качи на шофьорското място и запали двигателя. Зад него Мишел запали другия джип. Сам кимна на Грейс, включи фаровете и пое по тъмния път.
Докато Мишел бавно минаваше покрай нея, Грейс тупна по вратата джипа, което я накара да натисне спирачката и да я погледне озадачено.
– Пази се – Грейс се опита да изрече тези думи въпреки буцата, която внезапно се появи в гърлото ѝ. – Ти, джипове и посещения при доктора. Странно дежа вю, но не мога да се успокоя и ме побиват тръпки.
Мишел сложи ръка върху смъртоносното оръжие на другата седалка и отвърна.
– Ще се справим. Ще ти се обадя веднага, щом науча нещо ново. Погрижи се за тази драскотина, ясна ли съм?
Доволна, че не беше казала на Мишел истината за сериозността на раната си, Грейс кимна. Приятелката ѝ никога нямаше да тръгне, ако знаеше, а младата жена искаше всички да напуснат.
Не знаеше дали следващата вълна от шейпшифтъри с промити мозъци вече не идва към тях.
* * *
Всяка клетка в тялото на Алексий гореше от желание да прибере Грейс вътре, не искаше да бъде навън, изложена на опасност. Знанието, че нямаше и представа кой или какво стои зад тази атака, го изяждаше отвътре. А и всеки път щом се пробваше да установи връзка с Аларик и да сподели новини за случилото се, се проваляше. Жалко бе, че човешките клетъчни телефони, не можеха да достигат през портала или да се поддават на магията на Атлантида, която им позволяваше да трансформират както себе си, така и оръжията си в мъгла. Искаше му се да се обади на 911. Поне там някой щеше да отговори.
Грейс изпрати Мишел и поне две минути наблюдаваше отдалечаващите се джипове, преди да си позволи да покаже болката си и да пристисне с длан мястото, където бе ранена. След което тръгна към форта.
– Трябва да са знаели – промълви тя, – че тренираме тук. Наскоро се случиха две нападения на пантери, но тази не прилича на никоя от тях.
– Съгласен съм – отвърна намръщеният воин на Атлантида, след което затвори вратата и я барикадира. – Не сме нито пласьори на наркотици, нито пък престъпна групировка, за да попаднем в черния им списък.
– Дори не се опитаха да замаскират нападението като изтичане на газ или друго така наречено неочаквано, инцидентно бедствие – отвърна Грейс, която вече се бе привела и притискаше по-силно раната си.
– Това беше – каза Алексий и я вдигна на ръце въпреки възражението ѝ. – Веднага трябва да почистим раната ти и да те превържем. И след като само аз съм тук, изглежда, ще се задоволиш с нищожните ми познания за оказване на първа помощ.
– Ще се справя – рязкото поемане на въздух, обаче я издаде. – Предполагам, че мога да се възползвам от помощта ти – призна си и се отпусна на гърдите му. – Но трябва да изчакаме, докато приятелят на Сам дойде.
Все още носейки я, воинът тръгна по коридора, който водеше към двора и го прекоси бързо. Грейс не биваше отново да вижда страшните кръвопролития, иначе те щяха да се загнездят в съзнанието ѝ завинаги. Алексий го разбираше напълно. През целия си съзнателен живот се бе нагледал на подобни ужасни картини.
– В кухнята – каза тя. – Там държим набора за първа помощ.
Мъжът зави рязко надясно, точно към мястото, което тя и новобранците използваха като кухня. Сам му бе обяснил колко работа бяха положили, за да направят това място използваемо, но някои неща не бяха доизпипани. В общи линии имаше временно обзавеждане, което щеше да бъде премахнато, след като така наречената „театрална група“ напуснеше помещението.
Нямаше начин такова нещо да бъде позволено преди. ПВ, както Сам би се изразил. Преди вампирите. Но след като на тях не им пукаше за форта, имайки предвид какво се е случвало със събратята им вампири зад тези стени, не се интересуваха дали нечии действия биха разрушили историческата сграда.
Внимателно сложи Грейс да седне на дървената маса и бавно започна да съблича напоената ѝ с пот блуза. Тя го хвана за ръцете и го спря.
– Сама ще го направя – обясни с дрезгав и съблазнителен глас.
– Наясно съм, че можеш, но аз ще го направя. Бледа си, а кожата ти е изключително лепкава от кръвта. Вероятно ще изпаднеш в шок и не мога да се свържа с Аларик. Колкото и безумно и глупаво да звучи, няма да ми позволиш да ти помогна, да те заведа до болницата или на лекар, освен ако не те метна на рамото си и не те завлека там.