Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
— Чувал си за кораба на НАМПД „Арго“.
— Естествено. Даже съм бил на борда му. Преди няколко години. Страхотен кораб. Но от НАМПД не може да се очаква нещо по-долнокачествено.
Пол кима утвърдително.
— Двамата с Гемей провеждаме проучвания по една обширна тема, поставена пред „Арго“. Сетих се, че работиш в университета и си казах, я да взема да му се обадя.
Остин поиска от двамата Траут да поразровят около АТАМАН ИНДЪСТРИЗ, докато те със Завала се повъртят около базата. Главната квартира на компанията се намира в пристанищния град Новоросийск, разположен на североизточния бряг на Черно море. Пол моментално се сети за Орлов, който бе гостувал в Океанографския преди време и за когото знаеше, че преподава в Ростов, недалеч от Новоросийск. Когато му се обади, професорът заяви, че никога няма да му прости, ако не му отиде с Гемей на гости.
— Лесно ли се добрахте до тук? — пита той.
— Не съвсем. С голям късмет намерихме в последния момент билети за Новоросийск. От университета ни уредиха такси, с което се дотътрихме. — Пол се оглежда. — Я да видим дали се ориентирам правилно. Намираме се между Ростов и Новоросийск, нали?
— Точно така. Новоросийск е нефтеното пристанище на Кавказ. Той е също така град герой, пълен с грозни паметници, посветени на народната съпротива срещу окупатора, по време на Великата отечествена война. — Орлов се обръща към Гемей: — Пол се хвали много с уменията ви на морски биолог. С какво се занимавате напоследък?
— Преди да пристигнем на Черно море, изучавах вредното влияние на замърсяването върху кораловата популация край бреговете на Флорида.
Орлов клати глава.
— Значи руснаците не сме единствените екологични варвари. Аз също се занимавам с проблемите, които поставя замърсяването в Черноморския басейн. А ти Пол?
— Аз бях в Уудс хол, където участвах в едни разработки, свързани с дълбокодънно минно дело. Всъщност четох, че една от вашите водещи компании в тази област се намира в Новоросийск.
Лукавството не е сред силните страни на Пол. Той има открития нрав на янки и се чувства ужасно неудобно, когато крие истината, особено от приятел. Но захвърленото с притеснение семенце попада в плодородна почва.
— Океански рудодобив? Сигурно имаш предвид АТАМАН.
— Май това беше. Сигурен съм, че четох някъде.
— Бих се изненадал, ако не си. АТАМАН е нещо огромно. Започнаха като конгломерат в минната индустрия, но бързо осъзнаха перспективите на морското дъно и сега корабите им шарят по цялото земно кълбо.
— Това е разумен ход, с оглед предстоящия недостиг на суровини.
— Така е, но по-малко известно е, че компанията е водеща в световен мащаб в добива на метанов хидрат от морското дъно.
— Мисля, че това не се споменаваше в статията.
— АТАМАН гледа да не излиза много-много на показ. Руският капитализъм е все още в стадия на дивото натрупване. Ние не разполагаме със законодателството, което осигурява прозрачност при вас. Впрочем, това надали поражда някаква особена разлика. При хилядите работещи в АТАМАН не виждам как може да се опази каквато и да било тайна. Компанията построи огромна флотилия от кораби чудовища, които ще се използват за добив на огнен лед.
— Огнен лед? — обажда се Гемей.
— Някой измисли този термин за метановия хидрат — обяснява Пол. — Залежи от него има по цялото дъно на световния океан. Прилича на заскрежен сняг, само че гори.
Орлов продължава:
— Всеизвестно е, че съветските учени претендират да са изобретили всичко — от електрическата крушка до компютъра, но в дадения случай, трябва да им се признае приоритета. Първите находища бяха открити в Сибир. Тогава нарекоха веществото „блатен газ“. Някои американски учени бяха въодушевени от перспективите и след известни проучвания откриха огнен лед под морското дъно.
— Край брега на Южна Каролина, ако не се лъжа — казва Траут. — Уудс хол също извърши няколко потапяния с дълбоководни апарати и откри изтичащ газ през пукнатини на дъното.
— Има ли стопанско приложение?
Орлов понечва да си сипе още водка, но размисля и блъска шишето на страна.