Огнен лед

Остин разглежда чудовищен сипей от натрошена каменна маса, каквато може да се срещне на някои места по голите планински склонове. По дъното, на голямо разстояние са разхвърляни огромно количество едри камъни и парчета бетон — видимо от експлозия.

— Не ми прилича много на червен килим — отсъжда Остин.

С къси движения на плавниците, той започва да се издига по сипея. Ако това е входът на базата, никоя подводница не би могла да го използва в близко време. Плува насам-натам в търсене на отвор, но затрупването е стопроцентово.

Завала се носи редом.

— На ти сега руски красавици!

Остин разглежда камънака, а после приближава плоча с размери метър на два, която стои почти изправена като надгробен камък. От горния й край стърчат две железа като антени на някое насекомо.

— Ако катурнем тази плоча, може би ще предизвикаме свличане, което да поотвори малко нещо.

— Не е лоша идея. Жалко, че не носим динамит.

— Може и да не ни потрябва. Какво е казал Архимед?

— Той притежава гръцки ресторант и девизът му е: „Ядеш тук или чупка!“

— Имам предвид онзи Архимед.

— А, онзи ли? Той е казал: Еврика!

— Казал е още следното: Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще отместя земята.

Завала гледа железата.

— Бивало го е Архимед в опорните точки и лостовете.

— Еврика! — отвръща Остин и се стрелва към горния край на плочата. Минава зад нея и като опира гръб в склона, натиска с ходилата едното желязо. Завала прави същото с другото.

— А да видим сега, дали ще можем да отместим едно мъничко парче от земята — казва Остин. — На три.

Двамата натискат с все сила и плочата се помръдва с няколко сантиметра, преди да заеме първоначалната си позиция. Кислородните бутилки им пречат. Те ги разхлабват и отместват встрани, преди да направят нов опит. Този път плочата се разклаща заплашително. За миг им се струва, че всеки момент ще се катурне, но ето че тя пак се люшва назад.

Завала предлага да натискат по-нагоре, за да увеличат рамото на лоста. Закрепват ходила върху самия край на железата и отново напъват. Сега плочата се катурва с такава лекота, че двамата за малко не я последват. Тя сцепва на две огромен камък, подскача няколко пъти и потъва в тинест облак на дъното.

— Груба работа, но ефикасна — отбелязва Кърт, спуснал се до отворена в сипея дупка. Осветява я с фенера и прави опит да се промъкне, но бутилките пречат. Сваля ги и като не пуска мундщука от уста, пъхва крака в отвора, а бутилките дърпа с изправени ръце подире си. Завала го следва по същия метод.

Притиснати са в тясно пространство, между каменния насип и две огромни стоманени криле на врата. Те са заварени, но експлозията е откъртила в горния десен ъгъл парче, достатъчно голямо, за да се проврат заедно с апаратите си. Осветяват около себе си. Лъчите потъват в нищото, но над главите си виждат сивкаво сияние. Оказва се бетонен таван. Продължават да плуват на няколко метра под него.