Огнен лед

— Голям ранобудник си!

Остин се обръща, за да види Каела Дорн, която слиза от спалнята. На себе си има горнище от пижама и усмивка.

— Да не те събудих?

Тя приближава и вдъхва уханието на прясно кафе.

— Не мога да си представя по-приятно събуждане! — Тя докосва част от белезите по неговото тяло. — Не можах да ги видя в тъмното снощи.

— Беше затворила очи.

— Ти също. Трябва да отбележа, че си го върнахме тъпкано за всичките пропуснати срещи.

— Надявам се, да си е струвало чакането.

Тя го целува нежно.

Кафето е готово. Той пълни чашите и двамата излизат на верандата, с изглед към Потомак. Въздухът е чист и свеж. Остин вдига тост с кафето:

— За новата ти работа в СиЕнЕн!

— Тя е твоя заслуга. Никога не бих я получила, ако не беше специалният ми репортаж за заговора „Атаман“. Ще ми липсват Майки и Дънди. Не знам как да ти се отплатя.

— Ти вече го стори.

— Да не искаш да кажеш, че ми осигури тази възможност, само за да ми бръкнеш в гащите?

— Виждаш ли друга причина?

Тя допира пръст до долната си устна и прави замислена физиономия.

— Всъщност, не.

Остин се бе обадил на Каела, преди да напусне Лондон, за да я предупреди за завръщането си. Уговориха си среща във Вашингтон, след като се отчете в НАМПД. Както бе обещал, той й даде интервю за случая с Разов. Някои подробности премълча, но й даде достатъчно нишки, по които да тръгне самостоятелно. Репортажът се въртя три денонощия по всички централни телевизии, а търсенето на журналистическия й талант стигна такива размери, че Кърт остана силно изненадан, когато тя се обади с предложението за тиха вечеря, в някой уютен селски хан на Вирджиния. Срещата продължи в къщата на Остин и тогава природата взе своето.