Най-дългото пътуване
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-270-9
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Най-дългото пътуване». Краткое содержание книги:
Айра Левинсън току-що е претърпял катастрофа. Само мисълта за съпругата му Рут крепи ранения мъж. Айра се отдава на спомени за красивата им любов, за трудните моменти, в които са били заедно и изживява отново всекидневните радости и несгоди.
София Данко се е посветила изцяло на образованието си, но срещата с Люк отваря нови хоризонти пред нея. Той я въвежда в свят, в който успеха върви ръка за ръка с опасността. Веднъж попаднала в прегръдката на любовта, плановете на София за бъдещето коренно се променят. Бъдеще, което Люк има властта да пренапише… ако тайната, която крие не го съсипе.
В „Най-дългото пътуване“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс пресича съдбите на две коренно различни двойки и достига до най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Той ни напомня, че дори най-трудните решения могат да отворят нови пътища към щастието…
Линда се приведе напред и я потупа по ръката.
— Трудно е, но имай предвид, че това се случва в почти всяко семейство. Децата заживяват самостоятелно, животът разделя братята и сестрите. След известно време обаче пак се сближават. Така стана и с Дрейк и брат му…
— Дрейк?
— Съпругът ми. Бащата на Люк. Беше близък с брат си, но докато пътуваше из страната, за да участва в състезания, двамата се виждаха рядко. По-късно обаче, щом Дрейк се отказа от турнирите, се сближиха отново. Семейството си остава семейство дори когато не е наблизо. Ще намериш начин да поддържаш връзка с тях. Особено щом осъзнаваш колко е важно.
— Да — кимна София.
Линда въздъхна.
— Винаги съм искала да имам братя и сестри — призна. — Представях си колко ще е весело. Да има с кого да играеш, с кого да си говориш. Все разпитвах мама, а тя отговаряше: „Ще видим“. Когато пораснах, разбрах, че е имала няколко спонтанни аборта и… — Тя замълча, прочисти гърло и продължи: — Просто не е могла да роди повече деца. Понякога животът не се съобразява с желанията ни.
Докато я слушаше, на София й се стори, че и Линда е преживяла същото. Тя обаче бутна стола си назад, очевидно приключила темата.
— Ще нарежа домати за салатата. Люк сигурно ще донесе месото всеки момент.
— Да ти помогна ли?
— Подреди масата, ако искаш — предложи й. — Чиниите са ей там, а приборите — в онова чекмедже — посочи й тя.
София ги извади и ги подреди на масата. Линда наряза домати и краставици и накъса маруля в пъстра купа. Люк се върна с месото и остави подноса върху масата.
— Трябва да престоят няколко минути — обяви той.
— Точно навреме — похвали го майка му. — Ще сложа картофите и граха в купи и вечерята е готова.
Той седна.
— Какво обсъждахте вие? Отвън изглеждахте, сякаш водите сериозен разговор.
— Говорехме за теб — отговори майка му и се обърна, стиснала по една купа във всяка ръка.
— Едва ли. Не съм толкова интересен.
— Винаги има надежда — отвърна Линда и София се разсмя.
Вечерята мина спокойно. Смееха се и си разказваха истории. София ги запозна с гротескния живот в пансиона, включително с факта, че се наложило да сменят водопровода, защото много момичета страдали от булимия, а стомашният сок разяждал тръбите. Люк им разказа няколко цветисти истории от турнирите — например за безименен приятел, който свалил жена на бара, но жената се оказала… не точно такава, каквато си я представял. Линда й описа детството на Люк и лудориите му в гимназията, които не й се сториха особено скандални. Като мнозина гимназисти и той си навличал неприятности, но също така всяка година печелел щатския шампионат по борба и родеото. Нищо чудно, че Брайън не бе успял да го уплаши.
София ги наблюдаваше и ги слушаше и минута след минута предупрежденията на Марша й се струваха все по-неоснователни. Вечерята с Линда и Люк й напомни непринудената атмосфера в дома й — съвсем различна от сложните социални порядки в „Уейк“.
Накрая Линда сервира пая с боровинки и на София й се стори, че по-вкусно нещо не е опитвала през живота си. После тримата разтребиха кухнята. Люк изми чиниите, София ги избърса, а Линда опакова останалата храна и я прибра в хладилника — познат ритуал, който я накара да се замисли за семейството си и за пръв път да се запита как ли щяха да възприемат родителите й Люк.
На сбогуване София и Люк прегърнаха Линда. София пак усети колко жилави са ръцете й, а когато се отдръпна, по-възрастната жена й намигна.
— Знам, че ще се отбиеш на гости и у Люк, но не забравяй, че утре си на лекции. Не бива да си лягаш късно. А и Люк трябва да става рано.
— Винаги ставам рано — каза той.
— Тази сутрин се успа — отбеляза майка му и отново се обърна към София: — Радвам се, че се запознахме. Надявам се да дойдеш пак.
— Разбира се — кимна момичето.
Когато София и Люк излязоха навън, обвитото в мъгла ранчо приличаше на приказна картина. Дъхът на София излиташе на пухкави облачета. Тя хвана Люк под ръка и двамата тръгнаха към къщата му.
— Майка ти ми харесва. Не си я представях така.
— Как си я представяше?