Най-дългото пътуване

— Добре. Но не забравяй, че ми обеща да се отнасяш мило с нея.

— Не разбирам защо го казваш — усмихна се тя. — Аз съм най-сговорчивият човек на света! Да ти донеса ли нещо за пиене? Сварих чай.

— Чудесно — кимна София. — Благодаря.

Люк я изгледа окуражително и излезе на верандата. Линда й подаде чашата с чая. Нейната остана на плота. Тя се върна до печката и отвори буркан със зелен грах, който сигурно беше от градината й.

Линда изсипа граха в тигана и добави сол, черен пипер и масло.

— Люк спомена, че учиш в „Уейк Форест“…

— Тази година завършвам.

— Откъде си? Изглежда не си оттук.

Попита я също като Люк през нощта, когато се запознаха. София й описа накратко живота си, а Линда й разказа за ранчото. Разговорът им потече гладко както разговорите с Люк. Линда й обясни, че със сина си си поделят задълженията в ранчото и двамата умеят да вършат всичко, но тя води счетоводството и готви, докато Люк поема повечето работа на открито и ремонтите на машините — не по нейно настояване, а защото сам го предпочита.

Той влезе в кухнята, наля си чаша чай и се върна на верандата да доизпече месото.

— Понякога съжалявам, че не учих в колеж — продължи домакинята.

— Какво би искала да учиш?

— Счетоводство, агрономство, животновъдство… Учех сама и допусках много грешки.

— На мен ми се струва, че се справяш добре — отбеляза София.

Линда не отговори. Вдигна чашата си и отпи.

— Спомена, че имаш по-малки сестри?

— Три — уточни момичето.

— Колко са големи?

— На деветнайсет и на седемнайсет.

— Близначки?

— Мама казва, че й стигали две деца, но татко искал момче, та опитали още веднъж. Кълне се, че щяла да получи сърдечен удар, когато лекарят й съобщил новината.

— Сигурно е било забавно да израснеш в многолюдна къща.

— По-точно в апартамент. И досега живеем там. Но да, беше забавно, макар и малко шумно понякога. Липсва ми сестра ми Александра. С нея спяхме в една стая, докато не заминах в колежа.

— Значи сте близки.

— Да — кимна София.

Линда се взря изпитателно в нея, както понякога я поглеждаше Люк.

— Но?

— Но… сега е различно. Винаги ще бъдем близки, но откакто дойдох в „Уейк“, всичко се промени. Александра учи в „Рутгърс“, но се прибира у дома през две-три седмици, а Бранка и Далена са в гимназията и помагат в закусвалнята. Аз съм тук по осем месеца годишно. Прибирам се през лятото, но докато се приспособим отново един към друг, става време да се връщам. — Тя прокара нокът по издраскания плот на масата. — Не знам как ще се вписвам занапред в живота им. След няколко месеца завършвам и ако не си намеря работа в Ню Йорк или в Ню Джърси, едва ли ще се прибирам често у дома. И какво ще стане тогава?

София усети втренчения поглед на другата жена и осъзна, че за пръв път разкрива пред някого опасенията си. Недоумяваше защо. Дали защото разговорът с Марша я разтревожи? Или защото смяташе, че може да се довери на Линда? Още щом изрече думите, проумя, че отдавна е искала да сподели с някого, който да я разбере.